— Така или иначе, дамите още не са свършили с пазаруването.
Джек паркира пред магазина за спортни стоки.
— Сигурно дълго ще почакаме — каза той. — Ако две жени трябва да решат какви бански костюми да си купят, ще им трябва цял ден. Какво разбра за Дженсън?
19
— Свий тук — каза Нора.
На задната седалка Тайлър продължаваше да гледа надолу, когато Джек сви по „Плажна алея“. Не искаше да наблюдава пътя, по който бе минала вчера. Но той присъстваше в съзнанието й: тухлената къща без прозорци през полето отляво, гората вдясно, редицата с пощенски кутии, кутията на Дан. Видя себе си и Нора — как вървят по изровената сенчеста улица „Сийсайд“, странния мъж, който ги наблюдава през мрежата. Спомни си изоставения и запуснат вид на къщата на Дан. Пред очите й бе празната веранда. Спомни си силното желание, с което искаше по-скоро да се махне оттам. Без да знае, по някакъв начин, бе сигурна, че търсенето на Дан ще завърши зле. Мъртъв повече от година. Господи, не можеше да повярва. „В «Къщата на Звяра» ли живее? Не, не точно.“ Онзи луд старец, Капитан Франк, е знаел през цялото време. Беше се подиграл с нея. Дори снощи не каза нищо. Може би не му е стигнала смелостта да разкрие истината. Може би е искал, но не е могъл да намери сили да стане вестоносец на такава новина. Вероятно се чувства отговорен и си мисли, че онова същество, донесено на баща му, Бобо, го е извършило.
Тайлър предпочиташе да й бе казал. Нищо нямаше да е в състояние да я замъкне на онова кошмарно място, ако знаеше. Тялото на Дан — не, не тялото му, това беше восъчен манекен…
Беше припаднала. Господи, бе припаднала! Там, пред всички! Споменът я накара да се изчерви, както всеки път щом се сетеше — дори в магазина, докато си избираше бански костюм.
Припадна и повърна.
Тя се засрами, че позволи на унижението да застане на пътя на скръбта, която би трябвало да изпитва от смъртта на Дан. Трябваше да го оплаква, а не да се черви.
Но дълбоко в себе си, там където трябваше да изпитва силна болка, усещаше само кухо и лъжливо чувство, което беше далече от страданието.
Колата спря.
— Който ще слиза, да слиза — нареди Нора.
— Вървете без мен — каза Ейб. — Аз ще се преоблека тук.
Тайлър излезе след Нора.
— Няма да сме сами на плажа — каза Нора.
Наблизо бяха паркирани други две коли и микробус, но Тайлър не видя наоколо никого. Навярно бяха слезли на плажа.
— Аз ще изчакам Ейб — каза тя.
— За никъде не бързаме — отвърна й Нора. — Можем всички да го…
Джек я потупа по дупето и я подкани:
— Хайде да вървим.
Двамата тръгнаха по пътеката, хванати за ръка. Нора кимаше, а той й говореше.
Тайлър застана пред мустанга. Облегна се на предния капак. Загледа се в кафявите бурени и прашната пътека, осъзнавайки че Ейб е зад нея и вероятно я наблюдава през стъклото, докато си обува плувките. Почуди се защо не си ги е сложил още в мотела. Чу тихото щракване на катарамата на колана му. Колата тръгна леко към нея, вероятно в отговор на движенията на Ейб, който се надигаше и мърдаше на седалката, сваляйки си панталоните. Тази мисъл предизвика бърза тръпка на вълнение, която я накара да се почувства още по-гузна.
Не изневерявам на Дан, помисли си тя. Беше решено, преди да разбера. Нищо не мога да направя срещу чувствата си. Наистина не мога. Съжалявам.
Ръцете й разкопчаха предните копчета. Съблече и преметна блузата върху капака. С кожата си усети приятната горещина на слънцето и галещия бриз. Почти почувства погледа на Ейб. Запита се дали си бе сложил вече банските. Дали гърба й, който бе гол, с изключение на две тънки презрамки, го възбужда? Двете с Нора платиха и облякоха новите си бански в пробната. В този момент съжали, че не беше оставила своя в торбата. Сега можеше да стои гола на слънцето и вятъра и Ейб щеше да я гледа изумено от колата. Тази постъпка би изглеждала необичайна и груба, но в момента се чувстваше способна на такива действия. Беше зашеметена, чувстваше се лекомислена, може би малко отчаяна. И сега можеше да се пресегна назад и да разкопчее банския, да остави горнището да падне и да се обърне с лице към Ейб.
Ще си помисли, че е полудяла.
Може би наистина съм полудяла.
Обхваната от желанието да си свали горнището на банския, тя продължи и разкопча джинсите. Плъзна ги по краката си, излезе от тях, постави ги внимателно върху капака на колата, без да погледне към Ейб. След това отново се облегна назад.