Водата се плискаше върху тях. Капеше от лицето на Ейб, по нейното лице, докато той целуваше устните, носа, очите й.
— О, Ейб! — шептеше тя.
Зад рецепцията стоеше внушителен червенобузест мъж с бяла риза и папийонка. Кичури коса пресичаха главата му, сякаш нарисувани с черен молив. Усмихна се на една страна.
— Какво ще обичате, моля?
— Снощи бяхме гости на мотела — каза Ейб. — Бихме желали да удължим престоя си.
— Имената ви?
— Нашите две стаи са на името Брансън.
— Брансън и Клантън — каза му Ейб.
Мъжът прерови картите в металната кутия.
— Засега аз отговарям за мотела — каза той, докато продължаваше да търси.
— Полицията откри ли нещо за семейство Крогън? — попита Ейб.
— Положението е лошо. Намерили са кръв в колата на Марти. Аз съм негов зет, брат на жена му. Имам дял в мотела, така че ще се погрижа за него. Надявам се, че съпругата ми няма да провали аптеката — той извади две карти. — Ето ги. Колко нощи желаете да останете?
— Още една — каза Ейб.
Опита се да плати за всичките стаи, но Тайлър настоя да поеме сметката за своята и тази на Нора.
— Ресторантът също ли ще е отворен? — попита тя.
— Да, ще работи.
— Надявам се всичко да се оправи — каза съчувствено Ейб.
— И аз се надявам, но не вярвам. И по-рано в нашия град са изчезвали хора. Едва ли някой ще ги види пак.
— Всичко хубаво — каза му Ейб.
— Стаите ще бъдат оправени скоро. Сам ще се погрижа за това, ако не намеря Лоуис. Разбра, че имам нужда от нея затова е изчезнала. Може да е отишла на плаж с Хейуд.
— И ние сме тръгнали на плаж — каза Тайлър.
Веждите му се вдигнаха.
— Ако видите Лоуис, кажете й, моля ви, че имам нужда от помощта й тук. Много ще съм ви благодарен. Тя е на шестнадесет години. Има дълга тъмна коса. Носи бански на точки, от който трябва да се срамува.
— Ако я видим — обеща Тайлър, — ще й кажем, че я чакате. Мъжът й благодари и те тръгнаха.
— Не е тази, която видяхме — каза Ейб, докато слизаха по стълбите на верандата.
— Не, но сега може да е там. Минаха няколко часа.
— Не изглеждаше толкова дълго. Тя се усмихна, а Ейб потупа дупето й. Той отвори дясната врата и тя влезе в колата.
— Надявам се, че Нора и Джек не са се изпекли така, че да хрускат — каза тя.
— Ако са изгорели, то е за хубаво. Ейб затвори вратата и мина от своята страна. Седна зад волана. Тайлър се наведе и го целуна.
Тя се возеше с лакът на прозореца. Вятърът вееше косата й и духаше в предницата на блузата й. Горните две копчета бяха разкопчани.
— Гледай в пътя, момченце.
— Никак не е лесно. Тя се усмихна и отметна глава назад. Ейб погледна шията й, гладката загоряла кожа на деколтето под нея и видя бледия склон на гръдта й, когато вятърът повдигна част от блузата.
Той се обърна и погледна пътя. Чувстваше се особено — приятно уморен, по-щастлив от всякога, и същевременно, тревожен.
Всичко върви чудесно, помисли си той.
Може би точно там е проблемът.
Малкият проблем.
Всичко се разви твърде добре и толкова бързо. Започна преди по-малко от двадесет и четири часа, когато за първи път зърна лицето й, опръскано с кръвта на онзи луд. Когато за първи път погледна в очите й, почувства, че сякаш я познава отпреди. Не, сякаш е трябвало да я срещне по-рано. Сякаш винаги го е чакала и той е усещал, без да знае коя е тя и къде точно да я търси. Сякаш намери част от себе си. Част, която бе изгубена.
От онзи момент насам тя присъстваше постоянно в съзнанието му. Задаваше си въпроси за нея, тревожеше се и се надяваше. Вчера следобеда беше много неприятно, най-вече когато отиде да търси Дан по време на вечерята и по-късно заплахата от Дан отшумя, но не съвсем. Прекара нощта в неспокоен полусън. Чакаше да дойде утрото и едновременно се опасяваше от него, страхувайки се, че ще я загуби.
Той кимна, разбирайки, че е намерил източника на своята тревога. Той все още се страхуваше да не я загуби.
Тревогата му изглеждаше неоснователна. Очевидно бе взела решение в негова полза, дори още преди да разбере за смъртта на Дан. Тя го желаеше. Може би толкова много, колкото и той нея. Но сексът бе създал такава близост между тях, такова съединение, че сега вече имаше какво да изгуби — много повече, отколкото изобщо някога си бе представял.