Беше смайващо.
И едновременно малко страшно.
— Изглеждаш ужасно тъжен — каза тя.
— Депресия след полов акт.
Тайлър се засмя.
— Колко време очакваш да продължи?
— Може би до следващия акт.
— Може ли да почака до следобед?
— Ако се налага — отвърна той и сви по „Плажна алея“.
В края на черния път стоеше дълъг сив мерцедес, паркиран до една камионетка.
— Прилича на колата на Харди — каза Тайлър. — Какво ли прави този забележителен господин на плажа?
20
— Баща ми живял повече от трийсет години с чувството за вина и един ден ми каза, че не може повече да го пази в тайна.
Капитан Франк надигна кутията бира и отпи със затворени очи срещу слънцето.
Гормън взе друга кутия от пакета, който бе донесъл, за да смаже гърлото на стареца и да му развърже езика. Отвори я. Капитан Франк смачка празната и я захвърли. Гормън я видя да се изтъркулва надалече.
— Тогава за първи път ми разказа всичко за Бобо. И за това, че още е жив и убива.
— Вземете си още една — покани го Гормън.
Капитан Франк прие студената кутия бира.
— Много съм Ви задължен — облегна се в градинския стол и отпи голяма глътка. — И така, молех татко да ми позволи да отида с него, но той не искаше и да чуе. Каза да остана и да се грижа за майка ми. Сякаш е знаел, че няма да се върне. Както и стана! Много добре стреляше със своя уинчестър. Предполагам, че Бобо го е издебнал, нападнал го е в гръб — със свободната си ръка старият човек яростно разсече въздуха. — Просто ей така.
— Намериха ли тялото на баща Ви? — попита Гормън.
— Не, господине. Предполагам, че е погребано там някъде, най-вероятно в мазето.
— В мазето на „Къщата на Звяра“?
— Така си мисля.
— Ако Звярът в действителност е убил баща Ви, както си мислите, нямаше ли тази жена на име Куч да постави восъчната му фигура в къщата и да я показва при обиколките?
— Могла е, но не го е направила. Старата вещица много внимава кого излага. Погледнете само кой е там. Вземете например детето Багли. Приятелят му Мейуд се измъкнал жив и изтичал при ченгетата. Как в този случай ще отрича убийството? Не го отрича. Превръща го в своя полза и поръчва нов манекен. Същото се отнася и за трите убийства през миналата година. Единият е Дан Дженсън, ченгето. Как ще се преструва, че нищо не се е случило? Ще Ви кажа нещо — той присви едното си око към Гормън. — Има много хора, които изчезват. Повечето ги е прибрал Бобо. Но старата Маги никога няма да ги изложи на показ, ако има начин да покрие истината. Иначе цялата къща щеше да е пълна с фигури на мъртъвци.
Изпи още една дълга глътка бира.
— Снощи изчезнаха четирима души — каза Гормън. — Семейство Крогън, което притежава мотела „Уелкъм Ин“…
— Боже мой!
— И един мой приятел.
Капитан Франк погледна навъсено към бирата.
— Колата на Крогънови бе намерена тази сутрин на пътя за магистралата.
— Значи ги е хванал. Ако бях на Ваше място, нямаше да се надявам да видя приятеля си отново. Нито пък семейство Крогън. Тяхното момиче, и нея ли я няма?
— Да.
Той въздъхна дълбоко.
— Тя беше страхотна. Виждал съм я на плажа. Винаги ми казваше по някоя любезна дума. По дяволите, защо не са били по-разумни? Човек не трябва да се приближава до онази къща! Освен ако не си търси смъртта. Трябва да са знаели това.
— Звярът напуска ли къщата?
— Със сигурност. Освен ако Уик и Маги не хващат жертвите. Погледнете тази двойка и ще разберете, че трудно могат да се справят сами. Навярно Бобо обикаля наоколо, по хълмовете зад къщата и по плажа. Преди дванайсет години едно момиче изчезна от съседната къща — кимна надясно. — Рай, съпругът й, се връща у дома късно вечерта, след като е бил в „Последен шанс“, а нея я няма. Хората решиха, че е избягала, защото Рай я биеше. Но аз знаех, че не е така и му казах. Той ме нарече луд стар отвратяга и ми каза да си гледам работата и да не му се бъркам в живота.
— И Вие ли мислите, че съм луд стар отвратяга?
— Не, моля Ви — увери го Гормън.
— Много хора го мислят. Ще си променят мнението през следващите дни, когато им поднеса тялото на Бобо.