— Напълно ли сте убеден, че е работа на Бобо?
— Обзалагам се, че е той.
Гормън кимна. Затвори внимателно албума и се загледа в него.
— Това е много внушителна документация, Франк.
— Винаги съм мислел, че е мой дълг да отбелязвам тези събития.
— Какво ще кажеш, ако ги публикуваш?
— Да ги публикувам ли? — старецът вдигна рунтавата си бяла вежда.
— Искам да напиша твоята история. Познаваш ли списание „Пийпъл“?
— А-ха.
— Аз работя на щат в това списание. Може би си виждал моята статия за Джери Браун? — каза той.
Помисли си, че наскоро трябва да е имало нещо за Браун.
— Не, аз…
— Както и да е. Важното е следното: аз съм стреснат и поразен от това, което ми разказа този следобед, от информацията в този албум, от самото съществуване на чудовищно място като „Къщата на Звяра“, от видимото безразличие на местните власти към нещо, което е верига от изчезнали хора и зловещи убийства в продължение на седемдесет и пет години. С твоя помощ, бих искал да напиша заглавна статия, която разкрива цялата истина. С помощта на обществено мнение, властите ще бъдат принудени да предприемат действия. Историята, разбира се, ще се фокусира върху теб.
Капитан Франк се намръщи, сякаш премисляше.
— Какво ще кажеш?
Той въздъхна.
— Винаги съм имал намерение аз самият да се справя с Бобо.
— Още по-добре. Ако можеш да направиш това, преди да бъде отпечатана статията, ще включим и разказа ти за преследването, и твои снимки с тялото на Бобо.
— Не съм сигурен, г-н…
— Уилкокс. Харолд Уилкокс.
— Не зная, г-н Уилкокс. Идеята звучи добре. Твърде добре. Какво ще трябва да направя?
— Нищо особено. Остави на мен. Вече ми даде достатъчно информация. Естествено, ще трябва да ми предоставиш: албума, поне достатъчно дълго време, за да направя фотокопия на съдържанието. С удоволствие ще ти дам разписка. Наблизо трябва да има някакъв ксерокс…
— В книжарницата „Линкълн“.
— Добре. Ще го направя следобеда и ще ти го върна… — той млъкна. — Ще ти бъде ли удобно утре сутринта?
— Много ми е неприятно да го изпускам от ръце.
— Можеш да дойдеш с мене, ако ми нямаш доверие.
— Въпросът не е в доверието, г-н Уилкокс.
— Мога да се опитам да ти го върна още тази вечер, ако така предпочиташ.
Капитан Франк започна да дъвче долната си устна.
— Какво ще кажеш, ако ти оставя депозит? Да кажем, сто долара. Ще пазиш парите ми, докато ти върна албума. Става ли?
— Това звучи съвсем справедливо.
Гормън извади от портфейла две банкноти по петдесет долара.
— Имаш ли някакъв лист хартия, върху който да напишем разписките?
— Едва ли е необходимо — каза Капитан Франк и взе парите. — Само пазете албума с изрезките. Аз ще пазя вашите пари.
Подадоха си ръце.
С албума, стиснат под мишница, Гормън напусна автобуса. Докато караше през града, забеляза книжарницата „Линкълн“. Усмихна се и продължи пътя си.
21
Тайлър седеше на ръба на леглото и си обуваше един чорап. Тъкмо го закопчаваше за жартиера на черния кола, когато някой почука на вратата.
— Кой е? — провикна се тя.
— Аз съм — беше Ейб.
— Един момент — Тайлър бързо започна да си обува друг чорап. — Сам ли си?
— Съвсем сам.
— Горкият!
— Така е!
Тя приключи с чорапите и хукна към вратата. Отвори и скри зад нея. Ейб влезе в стаята.
— Много си бърз — каза тя и затвори вратата.
За десетте минути, откакто излезе, се бе преоблякъл морскосин панталон и светлосиньо поло. Тайлър бе успяла изсуши косата си и да започне да се облича.
— Защото не можех да стоя сам далече от теб — отговори той.
Тайлър се гушна в него и го целуна. Ръцете му опипа гърба й, спряха се на голото й дупе и я придърпаха към него.
— Имаш хубаво бельо.
Ейб докосна с пръсти каишката на колана с жартиерите.
— Радвам се, че ти харесва — отвърна Тайлър.
Притисна се силно, защото я връхлетя мисълта за Дан.
Дан, който й бе подарил първия комплект, увит в празнична хартия, докато пиеха коктейли в ресторанта „Белият кит“ на рибарския кей. Коланът бе червен и украсен с дантели. Беше го допълнил с чифт тънки чорапи. Без да я моли, Тайлър се бе извинила за момент и бе отишла в тоалетната да ги обуе веднага. А сега беше мъртъв и обезобразеното му тяло бе изложено, не тялото му — припомни си тя — а восъчна фигура.