След известно време Тайлър видя в огледалото зелена камионетка и изпъшка.
— Връща се!
— Будалкаш ли се? — Нора погледна през рамо. — По дяволите!
— Може да не е той.
— Същият е. Дяволите да го вземат! Не трябваше да му показвам среден пръст.
Камионетката ги настигна и се залепи зад тях, като се движеше на метър от задния калник и яростно натискаше клаксона. Нора се обърна напред и се сви на седалката. Отправи притеснена усмивка към Тайлър.
— Как мислиш, този луд ли е или е похотлив?
— Не ме интересува какъв е — отговори Тайлър и огледа пространството пред себе си.
Докъдето стигаше погледът й, от двете страни на пътя се виждаха кафяви пусти хълмове и скат, който се спускаше към брега. Никакви бензиностанции, където може да спре и да потърси помощ. Никакви магазини, нито кафенета. Нямаше и къщи.
— Къде е патрулът на магистралата, когато ти трябва? — недоволстваше Нора.
— Къде е цивилизацията, когато ти трябва?
Тайлър натисна педала на газта. Камионетката изостана, когато стрелката на скоростомера скочи от петдесет и пет на шестдесет мили и след това на шестдесет и пет. После стигна до седемдесет. Беше на права отсечка, но в далечината забеляза остър завой — може би след около миля. А камионетката зад тях също набираше скорост.
— Няма как — промърмори тя.
Махна крак от газта. Скоростта бързо спадна. Погледна в задното огледало, като се опитваше да се пребори с растящата паника и видя, че камионетката ги настига. Сякаш нямаше намерение да намали. Тя се приготви за удара. В последния момент камионетката рязко изви в другото платно и мина покрай тях. Клаксонът гърмеше, като че ли някой крещеше в ушите на Тайлър. Вместо да отмине, нахалникът продължаваше да кара редом с тях. Пътят напред беше чист, поне за сега. Вече мислеше, че камионетката всеки миг ще се отклони от посоката си и ще връхлети върху малкото й омни, което ще излети към склона и ще се преобърне. Кракът й натисна спирачката. Камионетката отмина, върна се в платното пред тях и намали. Тайлър продължаваше да натиска с всичка сила спирачката. Поглеждайки в задното огледало, видя че към тях с голяма скорост се приближава някакъв мустанг. Тя караше с двадесет, след това намали на петнадесет, защото камионетката блокираше пътя.
— Боже господи! — извика тя.
Сви по едно неравно отклонение и спря. Камионетката също сви вдясно. Мустангът пресече осевата линия и отмина с голяма скорост. Камионетката тръгна на заден ход, докато почти не докосна предния калник на омнито.
С трепереща ръка Тайлър вдигна стъклото на прозореца и натисна с лакът ключалката. През задния прозорец на кабината на камионетката видя как мъжът сваля каубойската си шапка.
— Не носиш случайно пистолет, нали? — попита Нора.
— Естествено.
— Така си и мислех.
Непознатият се прехвърли през предната седалка до дясната врата, отбори я и слезе от камионетката. Без да ги погледне, тръгна намръщено към тях с лека походка.
Беше едър мъж на около тридесет години. Очите му изглеждаха твърде малки върху голямото лице, а устните му бяха пълни и изпъкнали. Челюстта му беше по-широка от челото.
— Проклет неандерталец! — промърмори Нора.
Внезапно той вдигна глава. Малките му очи се стрелнаха от Нора към Тайлър. Устните му се свиха в усмивка. Вдигна среден пръст и изви бавно ръка, като че ли го завинтваше. Тайлър притисна коленете си едно в друго.
— Свиня! — каза Нора.
Със средния си пръст им направи знак да излязат.
Нора се наведе към предното стъкло.
— За нищо на света, лайнар такъв! — извика тя.
— За бога! — изохка Тайлър.
Със самодоволна усмивка мъжът откъсна антената на радиото и я размаха като камшик за езда. Тя изплющя върху стъклото и Тайлър се сви на седалката.
— Вкарай си я в задника! — изкрещя Нора.
Тайлър я тупна по рамото.
— Стига! Положението е достатъчно лошо. Не го предизвиквай допълнително!
Той удари отново по предното стъкло. Тайлър натисна рязко скоростния лост и тръгна на заден ход. Колата заподскача върху неравната повърхност на банкета. Искаше да излезе на пътя, но зад тях с голяма скорост се задаваше микробус с фургон. Тръгна настрани, за да го избегне и усети как колата се наклони. Удари спирачките, фургонът отмина много близо и разтърси омнито с въздушната струя, която предизвика. Мина на първа скорост, настъпи педала на газта и отпусна съединителя. Чу как една от задните гуми се завъртя, но колата не се помръдна.