Никъде не зърна дрипите на Фадет; не я видя и по време на молитвата; чак когато започна проповедта, погледна момичето, което се молеше тъй набожно пред света Богородица; то вдигна глава и той позна своето Щурче, но облечено по съвсем друг начин и съвсем различно от преди. Фадет беше със същата бедна рокля, със забрадката без дантели, с червената престилка, но ги беше изпрала, изгладила и избелила през седмицата. Роклята й беше по-дълга и падаше прилично над чорапите, които бяха бели, както и забрадката й, завързана красиво над пригладените черни коси. Шалчето й беше ново, с убит жълт цвят — мургавата й кожа изпъкваше. Беше удължила също така елечето си и вместо да прилича на облечена върлина, беше с изящна и гъвкава талия като хубава пчелица. Освен това с кой знае каква смес от цветя и треви беше мила лицето и ръцете си, но лицето й беше бледо, а малките й ръце — чисти и нежни като бяла пролетна глогина. Ландри, като я видя тъй променена, изпусна молитвеника си; при този шум Фадет се извърна и го погледна точно когато и той я гледаше. Тя поруменя като малка шипка и това я направи почти красива, още повече че черните й очи, за които никой никога не бе казал нищо лошо, блестяха с такъв светъл огън, че тя изглеждаше преобразена. Ландри си помисли: „Тя наистина е магьосница, пожелала е да стане красива и ето че по някакво чудо се е разхубавила.“ Остана като закован от страх, но страхът не му пречеше да изпитва такова силно желание да се приближи до нея и да я заговори, че до края на службата сърцето му подскачаше от нетърпение.
Но Фадет вече не го погледна и вместо да се спусне да тича и да лудува с децата след молитвата, си отиде тъй безшумно, че почти никой не я видя променена и разхубавена. Ландри не се осмели да я последва, още повече че Силвине не го изпускаше от очи, но след един час успя да се измъкне и този път вече сърцето го подтикваше и направляваше — той намери малката Фадет, която пазеше прилежно стадото си при пътя, наречен Трен-о-Жандарм, защото един кралски жандарм бил убит тук някога от жителите на Кос, тъй като пожелал да принуди бедните хора да плащат данъци и да работят ангария въпреки закона, който и без това бил достатъчно тежък.
XXIII
Понеже беше неделя, малката Фадет не шиеше и не плетеше, докато пазеше овцете. Тя се забавляваше, както имат навик у нас децата, да търси детелина с четири листа, която се намира рядко и носи щастие на тези, които я открият.
— Намери ли я, Фаншон? — запита Ландри, като застана до нея.
— Намирала съм я често — отговори тя, — но не ми носи щастие, както разправят. Трите стръка, обложени в молитвеника ми, досега не са ми дали нищо.
Ландри седна до нея, сякаш имаше да й каже нещо. Но изведнъж го обзе такова стеснение, каквото никога не бе изпитвал край Мадлон и макар че имаше намерение да й разправя какво ли не, не можа да намери думи.
Фадет също се засрами, защото, макар че Ландри не й казваше нищо, той я гледаше със странно изражение. Най-сетне го попита защо я гледа тъй учудено.
— Защото съм преправила забрадката си ли ме гледаш тъй? Вслушах се в съвета ти и си казах, че за да имам свестен вид, преди всичко трябва да се облека свястно. Сега не смея да се показвам, защото се страхувам да не ме укорят и да кажат, че искам да не бъда грозна, пък не съм успяла.
— Да разправят каквото щат — каза Ландри, — не зная какво си направила, за да станеш хубава, но истината е, че днес си хубава и само слепец не би могъл да го види.
— Не се подигравай с мен, Ландри — каза малката Фадет, — разправят, че красотата завърта главата на красавиците, а грозотата отчайва грозните. Бях свикнала да пораждам лоши чувства и сега не искам да оглупея толкова, та да си помисля, че доставям удоволствие. Но сигурно ти искаш да ми кажеш нещо друго. Прости ли ти Мадлон?
— Не, не съм дошъл да ти говоря за Мадлон. Не зная и не искам да зная дали ми е простила. Знам само, че ти й говори, и то тъй хубаво, че ти дължа благодарност.
— Откъде знаеш, че съм й говорила? Тя ли ти каза? В такъв случай, значи, сте се помирили.
— Не сме се помирили, но ние никога не сме се обичали толкова, тя и аз, та да воюваме помежду си. Знам, че си й говорила, защото тя го е казала на едного и той ми го съобщи.
Фадет силно се изчерви и това още повече я разхубави, защото никога до този ден по страните й не бе пламвал онзи цвят на страха и удоволствието, който разкрасява и най-грозните. В същото време обаче тя се разтревожи, като си помисли, че Мадлон може би е повторила думите й и се е присмяла на любовта й към Ландри, която тя й беше доверила.