— Какво е казала Мадлон за мен? — запита тя.
— Казала, че съм голям глупак, който не се нравел на никое момиче, дори на малката Фадет, че малката Фадет ме презирала, избягвала, криела се по цяла седмица, за да не ме види, макар през цялата седмица да съм тичал и да съм я търсил навред. Така че аз станах за присмех на всички, Фаншон, защото знаят, че те обичам, а ти не ме обичаш.
— Що за некрасиви думи! — каза Фадет, изненадана, защото не беше достатъчно голяма магьосница да отгатне, че в този момент Ландри проявяваше по-голяма хитрост от нея. — Не мислех, че Мадлон е такава лъжла и вероломна, но трябва да й простиш, Ландри, защото говори тъй от яд, а това означава, че те обича.
— Може би — съгласи се Ландри, — но значи затова ти не проявяваш яд към мен, Фаншон! Прощаваш ми всичко, защото презираш всичко у мене.
— Не съм заслужила да ми говориш така, Ландри. Не, не съм го заслужила. Никога не съм била толкова безумна да казвам лъжите, които ми приписват. Казах съвсем други неща на Мадлон и думите ми бяха само за нея, но те не биха могли да ти навредят, а напротив, би трябвало да й покажат уважението, което изпитвам към теб.
— Слушай, Фаншон — каза Ландри, — да не спорим, каквото си й казала, казала си и го. А сега искам да се посъветвам с теб, защото ти много знаеш. Миналата неделя в каменоломната изпитах към теб, без сам да зная как, такова силно приятелско чувство, че през цялата седмица не можах да ям и да спя както трябва. Не искам да крия нищо от теб, защото с такава умна девойка като тебе това ще бъде само загубено време. Признавам ти, че се срамувах от чувството си в понеделник сутринта и ми се искаше да избягам някъде далеч, за да не бъда обзет пак от това безумие. Но в понеделник вечерта пак полудях и преминах брода през нощта, без да ме е грижа за блуждаещото огънче, което би могло да ми попречи да те търся, защото беше все тъй там; когато то ми се изсмя злобно и аз му се изсмях. От понеделник всяка сутрин съм като замаян, защото постоянно ми се подиграват за обичта ми към теб, а вечер обезумявам, защото любовта надвива глупавия срам. Ето днес, като те видях тъй мила и тъй прилична, че би учудила всички, помислих си, че преди да минат две седмици, ако продължаваш така, не само всички ще ми простят, че съм влюбен в теб, но ще се явят и други поклонници. Тогава аз няма да имам никакво предимство, че те обичам, и ти няма дя бъдеш длъжна да ме предпочетеш. И все пак, ако си спомняш, миналата неделя в каменоломната аз ти поисках разрешение да те целуна от сърце, макар всички да те смятаха грозна и нежелана. Така че аз имам някакво право, Фадет. Кажи ми, мога ли да разчитам на това или то те сърди, вместо да те убеждава.
Малката Фадет беше скрила лице в ръцете си и не отговори. От разговора й с Мадлон Ландри вярваше, че тя го обича и тази любов му бе подействувала тъй силно, че и сам той се влюби. Но като гледаше как свенливо и тъжно стои това момиченце, започна да се страхува да не е приказвала празни приказки на Мадлон само за да я накара да се вслуша в съвета й. Това усили още повече любовта му и той се натъжи. Махна ръцете от лицето й, и видя, че тя е тъй бледа, сякаш ще умре. И понеже той я упрекваше бурно, че не отговаря на безумната му любов, Фадет се смъкна на земята, сплете ръце, въздъхна като задушена и падна в несвяст.
XXIV
Ландри се изплаши, потупа я по ръцете, за да се свести. Те бяха ледено студени и вцепенени, той ги стопли, разтърква ги дълго и когато най-сетне се съвзе, тя каза:
— Мисля, че си играеш с мен, Ландри. Има неща, с които не бива да се шегуваме. Моля те да ме оставиш на спокойствие и да не ми говориш никога, освен когато имаш да ме питаш нещо важно, а аз винаги ще бъда готова да ти услужа.
— Фадет, Фадет — каза Ландри, — не са хубави тези работи! Играете си с мен. Ненавиждате, а ме накарахте да повярвам друго.
— Аз ли? — запита тя наскърбено. — Какво съм ви накарала да вярвате? Предложих ви и ви дадох истинско приятелство като обичта на брат ви към вас, а може би по-силно дори, защото аз не ревнувам и вместо да преча на любовта ви, опитах се да ви помогна.
— Това е истина — каза Ландри, — ти беше добра като добрия бог и аз греша, като те укорявам. Прости ми, Фаншон, и ме остави да те обичам, както мога. Може би няма да те обичам тъй спокойно, както обичам брат си или сестра си Нанет, но ти обещавам да не се опитвам да те целувам, щом ти е неприятно.
И като размисли, Ландри си каза, че малката Фадет изпитва към него спокойна обич и тъй като не беше нито суетен, нито самохвалко, стана плах и свенлив край нея, сякаш не беше чул със собствените си уши какво бе казала на хубавата Мадлон.