Силвине направи тъй, както си беше обещал, и дори отиде по-далеч, отколкото беше необходимо, защото не само не се помъчи да задържи брат си, а за да не го смущава, излезе пръв от къщи и отиде да мечтае сам в градината, като се отказа дори да се разхожда из полето: „Ако отида там — мислеше си той, — може да срещна Ландри и той ще си помисли, че го шпионирам и сигурно ще ми покаже, че му е неприятно.“
Малко по малко старата скръб, от която почти се беше излекувал, пак се възвърна тъй тежка и упорита, че скоро се изписа по лицето му. Майка му нежно го заразпитва. Но тъй като той се срамуваше да признае, че на осемнадесет години изпитва същите душевни смущения, които бе преживял на петнадесет, не пожела да й се довери и да каже какво го разяжда.
Това именно го спаси да не се разболее, защото добрият бог изоставя само тези, които сами се изоставят, и този, който притежава смелостта да затаи мъката си, е по-силен от онзи, който се оплаква от нея. Горкото момче, станало му беше навик да е все тъжно и бледо; от време на време го разтърсваше треска и макар че порасна, остана си нежен и тънък. Не го биваше за работа и това не беше негова вина, защото знаеше, че трудът е полезен; освен това не искаше да отегчава баща си с тъгата си или да го дразни с небрежността си. Така че се залови за работа, като че ли разгневен срещу себе си. Поемаше повече задължения, отколкото можеше да понесе, и на другия ден се събуждаше уморен и неспособен за каквото и да било.
— От него никога няма да стане силен работник — казваше татко Барбо, — но прави, каквото може, а когато може, не жали сили. Ето защо не искам да го давам на чуждо място. Страхувайки се от укори и с малкото сила, която бог му е дал, той бързо ще се убие и аз ще се укорявам за цял живот.
Стрина Барбо одобряваше всичките тези разсъждения и правеше каквото е по силите й да разведри Силвине. Тя запита мнозина лекари за здравето му; едни й казаха, че трябва да се грижи много за него и да му дава да пие само мляко, защото е слаб; други, че трябва да го кара да работи много и да му дава вино, защото е слаб и има нужда да се засили. Стрина Барбо се чудеше кого да слуша, както често се случва, когато се допитваме до различни хора.
За щастие, тя не се вслуша в нито един съвет и Силвине продължи да върви по пътя, който самият бог му беше начертал, без да се отбива надясно и наляво, влачейки унило своята болка! Но ето че изведнъж любовта на Ландри излезе наяве и към мъката на Силвине се прибави мъката, която причиняваха на брат му.
XXVIII
Мадлон разкри тайната. Може би не го направи от кой знае каква злоба, но предизвика големи неприятности. Тя се беше утешила от загубата на Ландри и тъй като не беше загубила много време да го обича, не й трябваше и много време да го забрави. Все пак в сърцето й остана малко злобица, която само чакаше случай да се прояви, защото известно е, че гневът на жените не трае по-дълго от съжаленията им. Ето как стана всичко. Хубавата Мадлон, която беше известна с благоразумието си и гордото си държане сред момците, всъщност беше доста шавлива и съвсем не толкова разумна, нито толкова вярна в чувствата си, както клетото Щурче, за което бяха наговорили толкова лоши неща и на което предричаха, че ще свърши зле. И тъй, Мадлон се беше влюбила вече два пъти, без да броим Ландри, и сега се беше увлякла по трети, неин братовчед, малкия син на татко Кайо от Приш. Тя се беше влюбила тъй силно, че наблюдавана от последния си поклонник на когото беше дала преди това големи надежди, и страхувайки се той да не избухне, като се чудеше къде да се скрие, за да си поговори на свобода с новия, остави той да я убеди да отидат да си побъбрят в гълъбарника, където Ландри правеше невинните си срещи с Фадет.
Малкият Кайо напразно търси ключа от гълъбарника, не го намери, защото той беше винаги в джоба на Ландри, а не се и осмели да запита никого за него, защото нямаше уважителна причина, с която да обясни желанието си. С изключение на Ландри никой не се интересуваше от тоя ключ. Малкият Кайо, мислейки, че са го загубили или че баща му го държи във връзката с ключовете, без да му мисли много, издъни вратата. Точно в този момент обаче Ландри и Фадет бяха вътре и двете двойки се озоваха в глупаво положение, като се видяха. Това ги накара да си замълчат и да не разгласяват нищо.