— Терънс е разбрал какво искам да кажа — потвърди Дик. — Светът винаги ще бъде тайна. За човешкия ум няма по-голяма тайна от свойството на газовете да се превръщат в капка обикновена вода. Ако по начало приемем, че това свойство е една загадка, всички други, дори по-сложни явления престават да бъдат загадка. Тази проста химическа реакция е като една от аксиомите, на които се гради геометрията. Материята и енергията остават вечни тайни, които се проявяват в две други тайни: пространство и време. В самите им прояви няма нищо тайнствено — тайна е само онова, което стои зад тези прояви на материята и на енергията, тайнство е и сцената, на която те се разиграват: пространството и времето.
Дик замълча и разсеяно се вгледа в безизразните лица на А-Ха и А-Ме, които в момента сервираха на гостите точно срещу него. Лицата им не говорят нищо, помисли си той, въпреки че те с положителност са доловили онова, което бе развълнувано О’Диър.
— Ето забележете — тържествуваше Терънс, — това е хубавото в него, че никога не полита във въздуха, никога не хвърчи. Стои здраво на земята, стъпил на твърда почва, опира се на фактите и законите срещу всякакви въздушни кули на фантазията, срещу всякакви догадки, плод на въображението.
Както на масата, така и след това през цялата вечер никому и през ум не можеше да мине, че в живота на Дик има нещо не наред. Изглеждаше, че пред дълбокомислените философски разговори той предпочита да се отпразнува достойно завръщането на Лют и Ернестина и се впусна във всевъзможни шеги и лудории. Паола се зарази от настроението му, насърчаваше го и помагаше в неговите дяволии, от които никой не можа да се отърве.
Най-голям успех имаше „целувката за добре дошъл“. Нито един от мъжете не можа да я избегне. На Греъм се падна честта да мине пръв, така че след това бе свидетел как другите минаха през същото изпитание. Дик ги въвеждаше в стаята един по един.
Влезе Хенкок, воден за ръка от Дик, и пристъпи към Паола и сестрите й, покачени на три стола.
Той ги изгледа подозрително и настоя най-напред да обиколи столовете, па които те се бяха покачили. Но не забеляза нищо необикновено с изключение на това, че всяка от тях носеше мъжка филцова шапка.
— Не забелязвам нищо съмнително — заяви Хенкок, застана отпреде им и погледна нагоре към тях.
— Разбира се, че няма нищо лошо — увери го Дик. — Като най-красиви представителки на чифлика те ще ви целунат за добре дошъл. Хайде, избирайте.
Хенкок рязко се обърна, за да види дали не го заплашва опасност откъм гърба. Той запита:
— И трите ли трябва да ме целунат?
— Не, ще си изберете една от тях.
— В такъв случай останалите две може да се обидят — упорстваше Хенкок.
— А нямат ли нещо против брадата и мустаците ми? — беше следният му въпрос.
— Абсолютно нищо — те няма да пречат — успокои го Лют. — Винаги съм се питала какво ли ще е да целунеш черни мустаци.
— Трябва да целунем всички философи тази вечер, затова побързайте — каза Ернестина. — Останалите чакат, а и аз съм нетърпелива. Искам да видя какво ще изпита човек, ако целуне поле с окосена люцерна.
— Коя избирате? — подкани го Дик.
— За мен изобщо няма място за избор — отвърна Хенкок галантно. — Избирам дамата на моето сърце — Малката стопанка.
В същия момент, когато той вдигна глава и подаде устни на Паола, тя се наведе към него и от периферията на шапката, подвита нагоре нарочно за целта, върху лицето му се изля струя вода.
Дойде ред на Лео. Той събра смелост и каза, че избира Паола, но едва не развали играта, защото благоговейно целуна крайчеца на роклята й.
— Така не може — извика Ернестина. — Целувката трябва да бъде истинска. Вдигнете глава нагоре, за да ви целуне.
— Вместо последна ще ви целуна първа — целунете мене, Лео — викаше го Лют, за да го избави от неловкото положение.
Той я погледна с благодарност и подаде устни, но не бе вдигнал глава достатъчно, така че водата от шапката на Лют се изля във врата му.
— Нека ме целунат и трите, така райското блаженство ще бъде трайно — каза Терънс, който смяташе, че по този начин е намерил изход от трудното положение. За награда той получи три струи вода изведнъж.
Дик ставаше все по-весел и по-шумен. Изглеждаше най-безгрижният човек на света, когато изправи Фрьолиг и Мартинес до вратата, за да разреши възникналия спор кой от двама им е по-висок.
— Краката да са изпънати и събрани, изправете глави! — командваше той.