— Щеше да кажеш нещо за мен? — запита го тя.
— Ще стигнем дотам. Знам какво те безпокои, какво те разтревожи преди малко. Ти си честна и правдива — такава си създадена, затова мисълта да се делиш между двама мъже ти е противна. Не съм те разбрал погрешно. Отдавна не ме оставяш да те докосна. — Той сви рамене. — Ти знаеш, че също тъй отдавна аз не съм се и опитвал да те докосна.
— Значи, си знаел от самото начало? — бързо попита тя.
Той кимна глава.
— Възможно е — добави той, като претегляше грижливо думите си. — Предугаждах какво ще стане, преди още ти да се беше досетила. Но нека не се задълбочаваме в тези неща.
— И ти си виждал… — започна тя и замлъкна, потънала от срам при мисълта, че мъжът й може би ги е видял в момент на нежност с Греъм.
— Нека не навлизаме в унизителни подробности, Паола. В това не е имало и няма нищо лошо. Не беше и нужно да видя каквото и да било. Спомням си как и аз някога съм целувал крадешком и миг след това невинно и естествено съм казвал „лека нощ“. Когато всичко показва, че нещата са назрели, когато в извивките на гласа се долавят нотки на обич, когато всеки кратък поглед е пълен с несъзнателна ласка, когато в гласа звучи неволна нежност, сякаш нещо ти е заседнало на гърлото — тогава не е нужно да се види целувката за лека нощ. Тя е неизбежна. Но все пак искам да ти кажа, че във всичко те оправдавам.
— Да, но… не се е стигнало до много… далеч — каза тя на пресекулки.
— Обратното би ме учудило. Тогава ти не би била ти. Но дори това, което стана, ме порази. След цели дванадесет години то дойде като изненада…
— Дик — прекъсна го тя, като се приближи към него и го погледна изпитателно. Тя замълча за момент, защото търсеше думи, а след това запита направо: — Можеш ли да кажеш, че през тези дванадесет години с тебе никога не се е случвало същото и дори нещо повече?
— Вече ти казах, че за нищо не те осъждам — смекчи той отговора си.
— Но не, отговори на въпроса ми — настояваше тя. — О, нямам пред вид предизвикателни погледи и мимолетни флиртове. Имам пред вид изневярата в буквалния, техническия смисъл на думата. Случвало ли се е?
— Отдавна — отговори той, — рядко, и то твърде отдавна.
— Често съм се питала — промълви тя замислено.
— Казах ти вече, че за всичко те оправдавам — повтори той. — И сега вече знаеш защо не те осъждам.
— Защото по същата логика и аз имам право да постъпвам като теб — каза тя. — Въпреки че нямам това право, Дик, нямам го — побърза да добави тя. — Макар че ти самият винаги си говорил за равенство в правата и задълженията.
— Уви, вече не мисля така — усмихна се той. — Нашият начин на мислене е в състояние да ни изиграе всякакви шеги. През последните няколко седмици започнах да виждам нещата иначе.
— Искаш да кажеш, че трябва да ти бъда напълно вярна?
Той кимна с глава и каза:
— Докато живееш с мен.
— Но къде е тук равенството в правата?
— Няма никакво равенство — поклати той глава. — Знам, че изглеждам непоследователен в схващанията си. Трябваше да минат години, за да открия древната истина, че жените са различни от мъжете. Всичко, което съм прочел в книгите, отлита като дим пред вечната истина, че жените са майки на нашите деца. А аз… все още се надявах, че може би ще имаме деца с теб. Но с това е вече свършено. Сега целият въпрос е какво ти е на сърцето. Вече ти разкрих моето. А след това можем да решим как да постъпим.
— Ах, Дик — заговори тя едва чуто, когато мълчанието започна да става непоносимо. — Обичам те, винаги ще те обичам. Ти си моят Червен облак. Знаеш ли, вчера излязох на твоята веранда и обърнах снимката си с лице към стената. Ужасно беше. Изглеждаше нелепо. И бързо, бързо пак я обърнах, както си беше.
Той запали цигара и зачака.
— Но не си ми казала какво ти е на сърцето, не си ми казала всичко — укори я той.
— Аз наистина те обичам — повтори тя. — А Евън?
— То е друго. Ужасно е, че трябва да говоря пред тебе така. При това не съм наясно. Не мога да разбера какво ми е на сърцето.
— Любов? Или любовно приключение? Едно от двете. Тя поклати глава.
— Нима не можеш да разбереш? — каза тя. — Нима не виждаш, че аз самата не разбирам? Знаеш, че все пак съм само жена. Никога не съм се впускала безгрижно в света на приключенията. И сега, след като се случи всичко това, не знам какво да мисля. Бърнард Шоу и останалите сигурно са прави. Изглежда, че жените са хищни животни. Вие и двамата сте едър лов. Изглежда, че това събужда хищническия ми инстинкт. И откривам, че сама не се познавам. Поведението ми е в пълен разрез с всички мои схващания. Искам тебе. Искам и Евън. Искам ви и двамата. Повярвай ми, това не е любовно приключение. А ако все пак е, то аз не разбирам, че е такова… Но не, все пак знам, че не е.