Младежът, който се бе хранил с остатъците от яденето на огнярите в локомотивните депа и бе пил вода от железопътните цистерни, бе разбрал отлично цената на парите. Той купуваше най-скъпото, напълно уверен, че в крайна сметка то беше най-евтиното. За да постъпи в университета, трябваше да мине едногодишен гимназиален курс по физика и едногодишен по химия. След като погълна алгебрата и геометрията, той се обърна към завеждащите катедрите по физика и химия в Калифорнийския университет. Професор Кари му се изсмя в лицето… отначало.
— Мило момче… — започна професор Кари.
Дик търпеливо го изчака да свърши, а след това заговори и заключи:
— Аз не съм глупак, професор Кари. Учениците в гимназията и в подготвителните училища са деца. Те не познават света. Не знаят какво им трябва и защо им трябва онова, което им наливат в главите. Аз познавам света. Знам какво ми трябва и защо ми трябва. Те учат физика по един час два пъти седмично в течение на два учебни срока, което заедно с две ваканции прави една година. Вие сте най-добрият преподавател по физика по цялото Тихоокеанско крайбрежие. Учебната година сега тъкмо свършва. Ако ми отделите първата седмица от ваканцията си, като ми посветите всяка своя свободна минута, аз ще премина едногодишния курс по физика. Колко ви струва тази седмица?
— Не бихте могли да я купите и за хиляда долара — отвърна професор Кари, смятайки, че въпросът е изчерпан.
— Знам колко е заплатата ви… — започна Дик.
— Колко? — запита остро професор Кари.
— Не е хиляда долара седмично — отвърна също тъй остро Дик. — Нито петстотин долара седмично, нито дори двеста и петдесет… — И той вдигна ръка, давайки знак на професора да не го прекъсва. — Току-що ми заявихте, че не бих могъл да купя една седмица от времето ви за хиляда долара. Няма да направя това. Ще я купя за две хиляди. Боже мой! Та аз имам само определен брой години живот…
— И години ли можете да купувате? — запита лукаво професор Кари.
— Разбира се. Тъкмо за това съм тук. Купувам за една година три и вашата седмица е част от сделката.
— Но аз още не съм приел — засмя се професор Кари.
— Ако сумата не е достатъчна — каза Дик упорито, — определете вие колко считате за справедливо.
И професор Кари се предаде. Същото направи и професор Барсдейл, завеждащият катедрата по химия.
Преподавателите си по алгебра Дик вече бе водил в продължение на седмици на лов за птици в мочурищата на реките Сакраменто и Сан Джоакин. След като се справи с физиката и химията, той заведе двамата си преподаватели по литература и история на лов в гористия район на Къри Каунти, югозападен Орегон. Тези привички той беше взел от баща си; и той работеше и се развличаше, живееше на чист въздух и обичайните три години на гимназиалния курс взе за една година без особено напрежение. В едно и също време ловеше риба, ходеше за дивеч, плуваше, играеше гимнастика и се подготвяше за университета. И той не сбърка. Знаеше, че върши всичко това, защото бащините му двадесет милиона го бяха направили господар на живота. Парите бяха оръдие. Той нито ги надценяваше, нито ги подценяваше. Използваше ги да купува с тях, каквото му трябва.
— Най-странният вид разточителство, което съм срещал — заяви мистър Крокет, посочвайки сметката на Дик за годината. — Шестнадесет хиляди долара за образование, при това всички разходи са записани, включително железопътните билети, бакшиши на носачите, както и барута и патроните, употребени от преподавателите.
— И все пак той си взе изпитите — забеляза мистър Слоукъм.
— При това за една година — изръмжа мистър Дейвидсън. — Синът на дъщеря ми постъпи в Белмънтското училище, по същото време и дано има късмет след две години да влезе в университета.
— Е, едно мога да кажа — заяви мистър Крокет, — отсега нататък каквато и сума да поиска това момче за своите разходи, ще му се дава.
— А пък аз сега ще отслабя темпото — каза Дик на опекуните си. — Ето на, в образованието вече се изравних с връстниците си, а в познаването на света съм ги изпреварил с цели години. Та аз знам толкова неща, хубави и лоши, велики и нищожни, за мъжете, за жените и за живота, че понякога започвам едва ли не да се съмнявам дали наистина са верни. Но знам, че са верни.