Господата Крокет, Слоукъм и Дейвидсън вдигнаха в ужас ръце и решиха, че това е лудорията, която си предричаше Дик.
Но тя беше само една от многото подобни прояви на разсипничество. Той грабна от федералното правителство, с щедро увеличаване на заплатата, най-прославения му специалист по скотовъдство и по същия неблагопристоен начин отмъкна от университета в Небраска най-големия авторитет по млекарство, а след това сломи сърцето на декана на Агрономическия факултет при Калифорнийския университет, като си присвои професор Нирденхамер, истински магьосник по въпросите за уредбата на земеделските стопанства.
— Евтино е, вярвайте, евтино е — обясняваше Дик на опекуните си. — Нима не предпочитате да харча парите си за професори вместо за конни надбягвания и актриси? Освен това, господа, бедата е там, че вие не разбирате колко е изгодно да се купуват чужди мозъци. А аз разбирам. Това ми е специалността. Благодарение на тях ще спечеля пари, но, най-важното, ще изкарам една дузина стръкчета трева там, където вие не сте изкарвали и половин стръкче, от земята, която сте разхищавали.
Понятно е защо след това опекуните му не можаха да повярват в предупреждението му, че ще се отдаде на лудории, че ще целува и рискува, че ще събаря мъже с един удар в челюстта.
— Още една година — предупреждаваше той, заровил се в научни трудове по земеделска химия, почвознание и устройство на фермите и зает с пътувания из Калифорния със свитата си от високо платени специалисти. На опекуните му не оставаше нищо друго, освен да се боят, че Дик бързо-бързо ще прахоса Форестовите милиони, когато навърши пълнолетие и сам поеме всичките си работи в собствените си ръце и когато наистина се впусне в налудничавите си селскостопански начинания.
В деня, когато навърши двадесет и една години, бе оформена покупката на имението му, простиращо се на запад от река Сакраменто до планинските върхове.
— Невероятно скъпо — заяви мистър Крокет.
— Невероятно евтино — забеляза Дик. — Трябва да видите сведенията, които получих, за качествата на почвата. Трябва да видите сведенията за водните източници. И трябва да чуете песента ми. Слушайте, опекуни мои, песен за верни неща. Аз съм и певецът, и песента.
И той изпя със своебразния треперлив фалцет, с който обикновено пеят североамериканските индианци, ескимосите и монголците:
— Сам съм съчинил музиката — промърмори смутено той, — пея я така, както смятам, че би трябвало да звучи мелодията. Видите ли, никой човек не е чул как я пеят. Племето нишинами я е взело от племето майду, което я взело от племето конкау, което пък я съчинило. И трите тези племена са изчезнали. Но не и последното им парче земя. Вие го изтощихте, мистър Крокет, с вашето хищническо, разрушително земеделие. А песента намерих в един етиологичен доклад, в том трети на „Географско и геоложко проучване на Тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати“. Индианският вожд Червения облак, роден от небето, изпял за първи път тази песен на звездите и на планинските цветя в утрото на света. Ще ви я изпея сега на английски. И той отново запя, с индиански фалцет, и в гласа му звучеше пролетното ликуващо тържество; в същото време той се тупаше по бедрата и тропаше с крака в такт с песента. Дик пееше:
Името на Дик Форест започна да се появява във вестниците все по-често и по-често. Той изведнъж се прослави, когато пръв в Калифорния заплати десет хиляди долара за един-единствен бик. А неговият специалист по животновъдство, когото той отмъкна от федералното правителство, даде по-голяма цена от предлаганата от конезавода за шайърски коне на английския Ротшилд и купи за фермата на Дик, Хилкрест Чифтън, един жребец, който бързо се прочу под името Каприза на Форест, като заплати за това царствено животно цели пет хиляди гвинеи.
— Нека се смеят — казваше Дик на бившите си опекуни, — аз ще докарам четиридесет шайърски кобили. Жребецът ще си изплати половината стойност още първите шест месеца. Той ще бъде баща и дядо на синове и внуци, които калифорнийци ще се надпреварват да купуват от мене за по три до пет хиляди долара единия.