Тъй или иначе, самото обстоятелство, че се бе оженил за една Дестен, ги накара да кимнат одобрително, когато им показа плановете и сметката за построяването на Голямата къща. Благодарение на Паола Дестен те поне този път се съгласиха, че разходите му са благоразумни и целесъобразни. А колкото се отнася до селското му стопанство, безспорно беше, че мините „Харвест груп“ даваха чудесно производство, така че можеше да му се позволи да се забавлява по угодата си. Все пак обаче, както заяви мистър Слоукъм: да дадеш двадесет и пет хиляди долара за един обикновен впрегатен кон, е лудост. Защото работният кон си е работен кон; съвсем друго би било кон за надбягване …
ГЛАВА VII
Докато Дик Форест преглеждаше издадената от щата Айова брошура за свинската холера, през разтворените прозорци, откъм широкия двор, нахлуха звуци, които говореха за пробуждането на онази, която гледаше засмяно от дървената рамка край леглото му и която само няколко часа преди това бе изпуснала на пода на спалната му веранда розовата, лека дантелена нощна шапчица, така грижливо прибрана от О’Май.
Дик чу гласа й, защото тя се пробуждаше като птичка, с песен на уста. Той чу трелите й да се носят ту от един прозорец, ту от друг, по цялата дължина на нейното крило. Чу я да пее и във вътрешния двор, където спря за минутка песента си, за да се скара на малкото си овчарско кученце, което бе обърнало нечестиво внимание на червенооранжевите рибки с пъстри перки и много опашки в басейна на фонтана.
Той се радваше на събуждането й. Тази радост никога не увяхваше. Макар и сам да ставаше много рано, винаги имаше чувството, че докато сутрешната песен на Паола не е прозвучала от вътрешния двор, Голямата къща още не се е пробудила.
Но вкусил удоволствието от пробуждането й, Дик, както обикновено, веднага забрави за нея, увлечен в собствените си работи. Той отново бе погълнат от цифровите данни на щата Айова за свинската холера и Паола излезе от съзнанието му.
— Добро утро, весели господине — чу той гласа, който винаги звучеше като вълшебна музика в ушите му; и Паола долетя до него с цялата ефирност на сутрешното си кимоно, загърнало свободно тялото й, и като обви с ръка врата му, полусгушена в прегръдката му, седна на услужливо предложеното й коляно. Той я притисна до себе си, изразявайки радостта си от съществуването и близостта й, макар че още цяла половин минута очите му шареха по изводите на професор Кенили от ваксинацията на свинете във фермата на Саймън Джоунз Вашингтон, щат Айова.
— Така е то! — възмути се тя. — Ти си наистина щастлив. Отрупан си с богатства. Ето тук твоята „Жена-момче“, твоята „Малка горда луна“, а ти дори още не си й казал: „Добро утро, малка моя Жена-момче, спокоен и сладък ли беше сънят ти?“
И Дик Форест откъсна очи от цифрите, резултат от ваксинациите на професор Кенили, притисна по-силно жена си, целуна я, но десният му показалец упорито стоеше на определеното място в страниците на брошурата.
След упрека й той вече не можеше да зададе въпроса, за който трябваше по-рано да се сети — как е прекарала нощта, след като бе изпуснала нощната си шапчица на пода на спалната му веранда. Той затвори брошурата, придържайки с десния си показалец страницата, от която смяташе да продължи четенето, и я прегърна и с дясната си ръка.
— Чуй! — извика тя. — О! О! Чуй!
Някъде отвън се чу песенният зов на пъдпъдък. Тя се притисна до него, затрептяла от радост при тези нежни и сладостни звуци.
— Започва токуването — каза той.
— Това значи пролет — извика Паола.
— И признак, че е дошло хубаво време.
— И любовта!
— И свиването на гнезда и снасянето на яйца — изсмя се Дик. — Никога светът не е изглеждал така плодовит, както днес. Леди Айлтън е родила единадесет прасенца. Тази сутрин доведоха и ангорските, защото козенето наближава. Трябваше да ги видиш. А и дивите канарчета по цели часове разискват брачни въпроси във вътрешния двор. Струва ми се, че някой поддръжник на свободната любов се опитва да развали еднобрачния им рай със съвременни теории за любовта. Просто е чудно, че си могла да спиш при целия този спор. Чуй! Ето ги! Възторг ли е това? Или може би бунт?
Извиси се тънко, треперливо, вълшебно чуруликане, преминаващо в остри извивки и възбудени трели, в което Дик и Паола с възторг се вслушаха, докато изведнъж, сякаш с внезапен удар на съдбата, целият звънтящ хор на мъничките златисти влюбени канарчета бе пометен, погълнат от гръмовни звуци — не по-малко буйни, не по-малко музикални, не по-малко страстни, но мощни, властни, покоряващи със своята широта и сила.