— Свършено беше с нея, ако конят се беше преобърнал.
— Но ето че не се преобърна — каза спокойно Дик. — Защото Паола е родена под щастлива звезда. Мъчно можеш да я убиеш. Веднъж попаднахме под артилерийски огън и тя просто се разочарова, че ни един снаряд не я улучи, не я уби, дори не я нарани. Четири батареи, на разстояние от една миля, откриха срещу нас огън и трябваше да пробягаме половин миля по открития гребен на един хълм, докато намерим убежище. Аз с право я обвиних, че нарочно се забавя, и тя си призна, че наистина се бави „мъничко“… Женени сме вече от десет-дванадесет години и знаете ли, понякога ми се струва, че изобщо не я познавам, че никой не я познава, че дори самата тя не се познава — както човек може да се погледне в огледалото и да се запита: „Кой, по дяволите, е пък този?“ Паола и аз си имаме една чародейна формула. „Не питай за цената, щом представлението ти харесва.“ И няма значение с какво ще платим — с долари, с кожата или с живота си. Такъв е начинът ни на живот и късметът ни. Той винаги работи. И знаете ли, досега съдбата никога не е поискала да плащаме.
ГЛАВА X
На обед се събраха само мъжете. Както обясни Форест, дамите щели да обядват „по женски“.
— Уверен съм, че няма да видите ни една от тях до четири часа, когато Ернестина, една от сестрите на Паола, ще ме смаже на тенис — така поне ме заплашва и се е зарекла.
По време на обеда, на който присъстваха само мъже, Греъм участваше в разговора за животни и животновъдство, научи много, сподели мъничко и от собствения си житейски опит, обаче не можеше да заличи от паметта си неотразимия образ на домакинята, онова прелестно видение — нежната бяла фигурка, допряна до тъмното влажно тяло на плуващия жребец. И целия следобед, докато разглеждаше наградените мериносови и беркшиърски породи, това видение непрекъснато пареше клепачите му. Даже и в четири часа, на игрището за тенис, докато играеше срещу Ернестина, той пропусна не един удар, защото образът на хвърчащата топка изведнъж се затъмняваше от образа на мраморнобялата женска фигурка, която се бореше с водата, прилепена до гърба на един грамаден кон.
Греъм не беше от Калифорния, обаче познаваше много добре тамошните обичаи и макар че всичките девойки, които бе видял по бански костюми, за вечеря бяха облекли официални тоалети, той не се изненада, че мъжете бяха с обикновени костюми. И сам той не беше направил грешката да се облече официално въпреки великолепието и елегантността в Голямата къща.
Между първия и втория звън на гонга всички гости се събраха в дългата столова. Точно след втория гонг Дик Форест пристигна и бързо се зае с коктейлите. Греъм нетърпеливо очакваше появяването на жената, чийто образ още от обед стоеше пред очите му. Беше готов за всяко разочарование. Твърде често беше виждал атлети, великолепни в голотата си и невзрачни в обикновено облекло, затова не очакваше нещо изключително, когато приказното създание в белия копринен костюм за къпане щеше да се появи в модния тоалет на цивилизована жена.
Но когато тя влезе, той затаи дъх и едва доловимо ахна. Тя се спря най-естествено под сводестата врата — само за миг, толкова, колкото трябваше, откроявайки се на тъмния фон, цяла обляна от мекия блясък на скритата светлина. Греъм отвори уста в удивление и така си остана, обаян от красотата на тази жена, която му се бе сторила тъй малка, тъй прилична на фея, и чиято външност сега така го изненадваше. Пред него вече не стоеше крехката фигурка на жена-дете, яхнала жребец, а светска дама с такава благородна осанка, каквато понякога могат да имат именно дребните жени.
Беше по-висока, отколкото изглеждаше и отколкото му се бе сторила, и във вечерната си рокля поразяваше със същата изящна пропорционалност, която проличаваше и когато беше облечена с бански костюм. Той забеляза бляскавата й златистокестенява коса, вчесана високо на главата й; здравия загар на чистата, прозрачна, бяла кожа; създадена за пеене закръглена шия, грациозно поставена на здравите й рамене; и най-после роклята, тъмносиня, с някаква средновековна кройка, полуочертаваща, полуобвиваща тялото, с широки ръкави и златни, украсени със скъпоценни камъни обшивки.
Тя се усмихна, приветствайки и отговаряйки на поздрава па гостите. Тази усмивка припомни на Греъм усмивката, която той бе видял на лицето й, когато беше възседнала жребеца. Сетне пристъпи напред и той не можеше да не забележи неподражаемата грация, с която приповдигаше с колене тежките дипли на роклята си — заоблените колене, които той бе видял да се притискат отчаяно в мускулестия хълбок на Планинеца. Греъм забеляза също, че тя не носеше и не се нуждаеше от корсет. И докато тя прекосяваше залата, той не можеше да не види двете жени: едната — светската дама, господарката на Голямата къща; и другата — прелестната статуйка на ездачка, скрита под тъмносиня, със златни обшивки рокля, образ, който никакви покривала не можеха да го накарат да забрави.