Ниска и разпростряна нашироко, постройката не беше прихлупена, а четириъгълните върхове на кулите и куличките, издигащи се една над друга, й придаваха нужната височина, без да създават впечатление, че е устремена към небето. От Голямата къща лъхаше солидност. Тя не се боеше от земетресения. Беше строена така, че да трае хиляди години. Обикновеният бетон бе покрит с пласт обикновена декоративна мазилка в кремав тон. Тази еднаквост в цветовете можеше да бъде монотонна за окото, ако не бяха топлите червени багри на многото плоски червени покриви от испански керемиди.
Докато кобилата, кой знае защо, се въртеше, Дик Форест с едно плъзгане на погледа обхвана цялата Голяма къща. За една неуловима секунда очите му се спряха загрижено върху голямото крило зад просналия се на двеста фута двор, където под издигащите се една над друга кули, облени в червената светлина на утринното слънце, спуснатите завеси на спалната веранда показваха, че господарката още спи.
Наоколо, в трите четвърти на кръга, сключен от хоризонта, се издигаха ниски вълнисти ридове, гладки, окосени, с оградени пасбища; те преминаваха в по-високи хълмове и по-стръмни гористи склонове, които се извишаваха все по-нагоре и се превръщаха във величествени планини. Последната четвърт от кръга не бе преградена с планински стени и хълмове. Тя се губеше в меки склонове, спускащи се надалеч в обширни низини, които въпреки прозрачния мразовит въздух не можеха да се обхванат с поглед.
Кобилата запръхтя. Той притисна колене о тялото й и я накара да се върне към самия край на пътя. Надолу към него, с топуркане по пясъка, течеше сякаш река от бяла бляскаща коприна. Той веднага позна най-хубавото си стадо ангорски кози, всяка със свое родословие, със своя история. Трябва да бяха около двеста животни и той знаеше, че благодарение на строгия подбор, който прилагаше, както и поради това, че през есента не бяха ги стригали, лъскавата козина, която покриваше тялото и на най-дребната от тях, тънка като косата на новородено дете и дори още по-тънка, бяла като косата на албинос и дори по-бяла, беше по-дълга от обичайните дванадесет инча и че козината на най-добрите от тях можеше да се боядисва в цвета на каквато и да било коса в дълги двадесет инча кичури за женски перуки, и че ще може да се продава на баснословни цени.
Плени го и красотата на зрелището. Целият път се бе превърнал във виеща се копринена лента, украсена с жълти очи, приличащи на котешки, които с боязливо любопитство оглеждаха на минаване и него и буйната му кобила. Двама овчари-баски завършваха шествието. Те бяха ниски, широкоплещести, мургави мъже, с черни очи и живи лица, със сериозен и философски израз. Двамата свалиха шапки и му се поклониха ниско. Форест вдигна дясната си ръка, с висящия от китката му бич и докосна с показалеца ръба на широкополата си шапка в полувоенен поздрав.
Кобилата отново започна да се върти и подскача, но той успяваше да я удържи, като подръпваше юздата и я бодваше с шпорите, без да сваля поглед от четвероногите копринени къдели, които изпълваха пътя с бляскащата си белота. Той знаеше защо ги бяха изкарали. Наближаваше време да се козят и сега ги водеха от пасбищата към кошарите и навесите, където през тези дни трябваше да бъдат гледани грижливо и хранени изобилно. И докато ги наблюдаваше, той си представяше мислено най-хубавите турски и южноафрикански породи, които бе виждал, и ги сравняваше с тях, но неговото стадо издържаше напълно на сравнението. То наистина беше хубаво. Беше много хубаво.
Форест подкара по-нататък. Отвред наоколо се носеше тракането и бръмченето на автоматичните платформи-наторители. В далечината, по ниските, плавно спускащи се склонове, впряг след впряг, по три в редица, се виждаха неговите шаиърски кобили, които разораваха земята надлъж и нашир, като обръщаха зелените чимове на склоновете и откриваха богатия тъмнокафяв чернозем, тъй пълен с животворна сила и рохкав, че просто се разпадаше от собствената си тежест на ситно пресети частици пръст, готова да погълне семената. Тази земя бе предназначена за посев на царевица и кръмни растения за фуражните ями. Съгласно системата му за редуване на посевите други хълмове вече бяха покрити с висок до пояс ечемик, а още по-нататък се зеленееше люцерната и канадският грах.
Навред наоколо големи и малки ниви бяха подредени в система, която ги правеше тъй достъпни и лесни за обработване, че можеха да сгреят сърцето и на най-придирчивия специалист. Всяка ограда беше така направена, че през нея да не може да се промъкне ни вол, ни свиня и никъде край оградите не се виждаше стръкче бурен. Много от ниските ниви бяха засети с люцерна. В други, пак съгласно системата му за редуване, вече зрееше плод, засят предишната есен, или се подготвяше пролетната сеитба. А трети, близо до кошарите, бяха отредени за пасища на тлъстите му шропшиърски и френски мериносови овце или за отглеждане на огромни бели расови свине, при чийто вид в очите му изведнъж блесна радост, когато мина с коня си край тях.