— Много жалко. Сега ще трябва да измислим какво да правим с нея — прошепна графът на Уилям, който се разсмя на глас.
Робърт не видя жена си, докато не настана време за вечеря. Беше прекарал следобеда, яздейки из имението заедно с Уилям, озадачен все повече и повече, тъй като работниците го приветстваха с ръкомахане, сваляне на каскети и широки усмивки. „Ако не друго — направи си извод Робърт, — поне съм бил толерантен работодател.“
Но нищо не разпозна, докато обикаляше фермите докато яздеше през селото, докато наблюдаваше как се мели зърното. Все още беше чужденец в непозната страна.
И така, преизпълнен с още въпроси, Робърт реши да остане до късно в гостната тази вечер, за да говори на четири очи с по-големия си брат. Оплаквайки се от главоболие, Беси се оттегли рано в покоите си. Нора Джейн също се извини, че е уморена, а лорд Уилям бе поканен на вечеря у семейство Клифлинг. При това положение нямаше кой да ги чуе. Нямаше никаква пречка двамата джентълмени да се впуснат в истински разговор, което не бяха правили, откакто Робърт се завърна в „Грийн Касъл“ с мозъчно сътресение. Нищо не им пречеше, освен фактът, че Робърт не знаеше как да поднесе на брат си темата, свързана с подозренията си към графинята.
— Винаги си притежавал обезоръжаващата дарба да се взираш в някого и да го преценяваш — каза графът и отпи от чашата си с портвайн. Слабият огън бавно загасваше в огнището, а силен, проливен дъжд биеше по прозорците.
— Прости ми, Родж, просто се бях замислил, това е.
— Не се извинявай, братко, не можеш да избягаш от себе си. Тези твои тъмни очи! Винаги ми е било невъзможно да разбера какво мислиш. Да не би пък да си пил повече портвайн? Доколкото си спомням, Уилям изглеждаше по същия начин, когато беше полупиян. Истината е, че предпочитам него пиян, а тебе сериозен. В края на краищата свикнал съм с това. Един мъж обича да знае къде стои или, както е в моя случай, къде седи.
— Не съм пиян, Родж — каза Робърт и остави почти празната си чаша! — Объркан съм — добави откровено той, след което реши, че ако има намерение да направи коментар по темата, е по-добре да се захваща веднага с това. — Как смяташ, до каква степен харесвам Беси?
— Беси ли? — Графът облещи очи. — Ето ти сега въпрос! Можех да си седя така дни наред и да се чудя каква информация би ти била от полза, без дори да ми хрумне, че ще попиташ за вятърничавата ми съпруга. До каква степен я харесваш ли? Не знам, Робърт. Никога не си го казвал. Ти добре знаеше какво мислех аз за нея, какво продължавам да мисля. Но винаги си държал устата си затворена за такива лични неща. Никога не е било в твой стил да обикаляш наоколо и да клюкарстваш или пък да хвърляш камъни в нечия градина. Защо питаш?
Робърт погледна покрай главата на графа, съсредоточавайки погледа си върху ръба на камината.
— Защото тя твърди, че ние двамата сме любовници и сме били такива от дълго време.
— Тя казва какво? Любовници ли? Ти и Беси? По дяволите, Беси и която и да било любовница! Това изявление ще ме вдигне от стола преждевременно! Уилям трябва да е тук, за да бъде свидетел на това последно чудо, тъй като ти ми нанесе смайващ удар, много по-добър от смешните му крясъци за пожар. Сега бих могъл сам да си изправя на крака, като смая и двама ви, само за да падна на пода от смях! Любовници ли? Кажи ми, Робърт, скъпи пострадал от войната братко, какви, дявол да го вземе, ги дрънкаш?
Робърт не можа да схване добре всичко от речта на графа, но вече бе убеден, че подозренията му към Беси се потвърдиха веднъж и завинаги. Тази жена го лъжеше. Повече от очевиден бе отговорът на въпроса, защо го правеше. Осени го мисълта, че след като не можеше да й вярва за това, защо пък трябваше да й повярва за всичко друго, което му беше втълпила?
— Няма значение, Родж — каза бързо той, махвайки с ръка към брат си да престане да се забавлява с това нещо. — Само ми отговори на два въпроса, моля те. Първо: детето, което носи жена ми…, мое ли е?
Лицето на графа потъмня като буреносен облак, а усмивката му се трансформира в гримаса.
— Сега вече ще стана от този стол, Робърт, за да те пребия! На кого другиго би могло да е детето?
— Аз ти зададох въпрос, Родж — напомни му троснато Робърт, тъй като слепоочията му започнаха да пулсират, а и мислите му не бяха много ясни. В съзнанието му се беше запечатала картината, в която Беси му казва, че Нора е прекалено дребна, прекалено деликатна, за да се наслади някога на правенето на любов. Дали му беше внушила това сега, в библиотеката, или някой друг път? И ако беше така, кога? И защо изобщо бе провел толкова интимен разговор със снаха си, когато се предполагаше, че винаги си е държал затворена устата за лични неща?