— Добре де, Робърт, не ме режи така. Задай си въпросите.
— Благодаря ти. Второ: Уилям влюбен ли е в жена ми?
— Уилям ли? Е, ако и това не е най-глупавото нещо! Разбира се, че е, но като брат. Те винаги си допират главите, когато разговарят за слонове и обсъждат защо кокошките нямат зъби. А дискутират и възможността крал Джордж да е сключил договор с дявола, за да живее вечно, напълно побъркан, оставяйки принцчето да става все по-тлъсто, все по-бедно и все по-тъпо. Заедно те са като деца, Робърт, закачливи, засмени, обичащи се деца. Беси ли… Боже милостиви! Разбира се, че Беси го е направила! Как иначе би ти хрумнала такава гадна идея! Винаги съм си мислил, че тя е само въздух под налягане, че е нетактична и затова обижда хората, че причинява неприятности по погрешка, че езикът й изобщо няма връзка с мозъка й. Но тя е правила всичко целенасочено и се оказва доста изобретателна и подла!
Робърт започна да се чувства по-добре. Все по-добре, все по-силен, повече владеещ себе си, въпреки че го ръководеше само умът, а не и паметта му.
— Ти никога ли не си обичал Беси?
— Как бих могъл, при положение, че винаги съм обичал Елизабет? Обичах я дори след като тя избяга и се омъжи, което е направила, както по-късно разбрах, след изричната заплаха от страна на любимия ни алчен баща.
Графът поклати глава с намръщено чело.
— Не можеш да разбереш нищо от това, нали, Робърт? Виж, знам, че Беси ти е казала, че брюкселският доктор не искал да се натоварваш, като се опитваш да си спомниш всичко, което си забравил. Но мисля, че е време да си поговорим по-дълго за Беси, за Нора Джейн, за баща ни, за живота ни тук, в „Грийн Касъл“, дори за ненужните ми крака. След като го направим, ако все още имаш въпроси, с радост ще ти отговоря. Съгласен ли си?
Робърт взе чашата си и се изправи, усмихвайки се на брат си.
— Искаш ли да ти донеса друга напитка? Мисля, че ще останем тук дълго време, понеже и аз имам да ти казвам някои неща. И след като приключим с това, мисля, че ще бъде доста забавно да измислим начин да се отплатим на скъпата Беси за цялата й любезност към ранения й девер.
Нора Джейн седеше сама в библиотеката и се чудеше с какво да се захване. Баба й се намираше в „Темпъл Манър“, точно където й беше мястото, след като беше наговорила такива ужасяващи неща на Робърт.
Но въпреки това старата жена липсваше на Нора Джейн, макар и съвсем мъничко, и й се щеше да бе останала за раждането на детето. Мариан бе на същото становище, признавайки, че оценява присъствието в стаята на родилката на друга жена. Това убеди Нора Джейн, че хора от сорта на Сюзън Темпъл, когато не се занимават с глупости, биха могли да бъдат от полза в критичен момент.
Но пък Елизабет щеше да бъде при нея, за което благодареше на Бога. Тя беше инструктирала Бабит да я извика веднага, щом настъпи моментът. Нора Джейн изцяло се осланяше на приятелката си, чиито знания за раждането бяха от първа ръка. Тя щеше да бъде за нея като гранитна скала по време на суетнята. Много й се искаше да види Елизабет сега, да си поговорят за Робърт, за това как я беше нарекъл „малката ми любимка“, точно както беше направил, преди да замине за континента, преди да изгуби паметта си.
Но това бе невъзможно. Тя и Елизабет се срещнаха само веднъж след завръщането на Робърт и Беси. А докато Беси не заминеше за Лондон, Елизабет нямаше да се появи в „Грийн Касъл“.
През последните седем-осем месеца Нора Джейн се бе ангажирала с подреждането на „Грийн Касъл“, но сега не можеше да върши дори това. Гърбът я болеше неимоверно, когато правеше опити да се присъедини в къщната работа към Рейчъл и останалите. А и глезените й се подуваха в юлската жега, което правеше невъзможни дългите разходки в градините.
Нора Джейн щеше да обиди прислугата, ако отидеше да наблюдава работата им сега, когато всичко беше завършено, с изключение на параклиса. Тя се бе вдъхновила да направи това място по-приветливо, преди синът й да бъде кръстен там. Беше наела компетентни работници, които през по-голямата част от времето не се нуждаеха от нея, а това беше доказателство за собствените й способности да преценява хората.
Този успех, комбиниран с изгонването на баба й и с разумното оттегляне на Елизабет, обаче я оставяше без работа, а само с проблемите й.
Останалите съпруги прекарваха времето си със своите съпрузи. Но другите съпруги имаха мъже, които си ги спомняха, които искаха да бъдат с тях. Тя имаше само собствените си спомени, при това не всички приятни.