— Значи оставаш заради Робърт и заради мен? Тогава ти не си съгласна с брюкселския доктор, че възвръщането на паметта му е празна надежда?
— Нора Джейн — каза приятелски Беси, като отново извади наивната си, куха усмивка. — Щом ти харесва да го разглеждаш от тази страна, никой от нас не трябва да губи надежда. О, ето го и Бабит с подноса. Да налея ли?
— Бабит, още една чаша, ако обичаш!
При звука от гласа на графа Нора Джейн се обърна, за да види как Филип го въвежда в гостната. Сети се със закъснение и облекчение, че той имаше навик да пие чай всеки следобед по това време.
— Здравей, Родж — каза тя, задържана само от силната си воля да не хукне към нето и да проси избавление от жена му.
— Здравейте, дами — отговори графът, но Беси не обели и дума. Родж махна на Филип да излезе от стаята. — Хубав ден. И знаете ли защо е толкова хубав? Не? Тогава ще ви кажа, дори и с риск да накарам снаха си да се изчерви. Възстанових малко от силата на краката си през изтеклите седмици и едно друго усещане, ако ме разбирате. Нужди, които смятах изгубени навеки. Мислех да крия новината си като изненада, но повече не мога да сдържам радостта си. Беси, скъпа моя съпруго, мое законно, послушно вместилище, наредих на камериерката ти да пренесе всички твои принадлежности в покоите ми още този следобед. Нямам търпение да дочакам падането на нощта. Вероятно ние двамата сме следващите, които ще дарят наследник на семейство Гиър.
Преди Беси да изтича към графа и да коленичи до инвалидния му стол, сините й очи се разшириха до такава степен, че зеницата покри ириса, а брадичката и провисна едва ли не до гърдите.
— О, скъпи Родж, каква… каква чудесна вест! Ти показваш признаци на възстановяване след всичките тези години! Нора Джейн, не е ли това най-прекрасното нещо! Завладяна съм от щастие! Скъпи Родж! Тази нощ ли каза?
Нора Джейн едва не се разсмя на очертаващата се пред Беси дилема и на театралниченето й в ролята на обичаща съпруга. Но тогава си помисли за Елизабет и вече не й беше смешно.
— Родж… — започна тя, след като Беси помоли да ги напусне, за да успокои превъзбудените си нерви.
— Шшт, сестричке — предупреди усмихнато графът. — Никакви въпроси, ако обичаш. Освен ако не поискаш да узнаеш къде Робърт очаква нетърпеливо жена си. Той има нещо важно, което би желал да ти съобщи.
Нора Джейн не подозираше, че все още може да скача на крака светкавично. Всички мисли за внезапно получилия любовен пристъп граф и за невъзможната му графиня изхвърчаха от главата й.
— Той си е възвърнал паметта?!
— Уви, не — Графът продължаваше да се усмихва. — Но е почти толкова хубаво. Той откри кой е. Хм. Чудя се дали Уилям не би искал да се обзаложи за това колко време ще отнеме на жена ми да си стегне багажа и да хукне към „Мидхърст“?
Робърт не прекара спокойно нощта, нито пък утрото, и това не го изненада. Онова, което му беше причинило, меко казано, неприятности, най-после беше уточнено и той научи докъде се простираха амбициите на снаха му.
И така, той и Нора Джейн не бяха започнали семейния си живот по най-добрия начин. Взимайки под внимание факта, че женитбата им е била по сметка, той реши, че не трябва да се ангажира прекалено много с този не толкова съществен проблем. Не и сега, не и след като беше прочел собствените си думи, написани до брат му, собствените си заключения, отнасящи се до нарастващата му привързаност към жената, с която се беше венчал, и до надеждата му за щастливо споделено бъдеще.
На него все още му бе трудно да си прости, че се е оженил за Нора Джейн само заради пари, но графът му обясни с най-големи подробности в колко трагично положение е било имението „Грийн Касъл“ и колко болезнено се е нуждаело от огромния финансов поток на Темпъл. Обясни му и за неговата голяма преданост към братята и към имението. Всички тези неща, взети заедно, и невероятната сума, предложена от Сюзън Темпъл, биха придумали и мъж с много по-силен характер от този на Робърт. Човек би трябвало да е абсолютен идиот, за да откаже такъв брак.
Сега Робърт знаеше толкова, колкото графът бе решил да му каже: за все още отсъстващата Елизабет, за трите години на лорд Уилям, прекарани в пиянство, и за срамежливата му съпруга, сътворила чудеса в „Грийн Касъл“, спечелвайки всяко сърце по трудния си път. Научи, че е обичал баща си, като едновременно с това е осмивал недостатъците му. Разбра, че не е обръщал никакво внимание на Беси Гиър, че рядко е бил в нейната компания и че е ценял мнението й малко повече от това на селския малоумен.