Сега той беше убеден, а и графът също, че Беси — елементарна, но егоистична душа, си бе наумила да използва достатъчно вярна информация, но да я манипулира и извърта така, както на нея й изнася. Тя се бе постарала да обърне братята един срещу друг и после или да измъкне голяма сума от незнаещия и нищо неподозиращ Робърт, или да се отърве от пропадналия си брак и да се венчае за мъжа, когото виждаше като истинската сила в „Грийн Касъл“ — „наследника“ с объркания мозък на всичките пари на Темпъл.
Но това, което го тревожеше най-много, бяха сцените, които продължаваха да се въртят в главата му през нощта и наслояваха в съзнанието му отрязъци от спомени. Тези „късчета“ понякога като че ли нямаха никакъв смисъл, но въпреки това му подсказваха, че ако не бъде изключително внимателен, би възвърнал паметта си, само за да изгуби Нора Джейн. Ако изобщо я е имал някога. Ако това, което си мислеше, че вижда в очите й, беше повече от внимание, повече от съжаление. Робърт наистина се опасяваше да не изгуби жената, за която брат му се кълнеше, че в крехкото си тяло крие нещо много повече от себеотрицание…
Сцените бяха объркващи, едновременно сладки и горчиви.
Мъничка фея с големи очи надничаше към него иззад решетки — не, колони, гледайки го, като че ли беше кръстоска между рицар в бляскава броня и най-страшния човекоядец, който можеше да бъде сътворен от нечие въображение…
… Крехко, оковало, неподдаващо се тяло — под неговото, тихо хлипане. Чувства на срам, самоненавист и унизителен провал — в мъгла от страст и неочаквано желание. Усещане за безпомощност, дори страх. Клетва да не нарани…
… Уплашени очи, молещи го за разбиране. Ярост, от това че е бил използван, узурпиран. После — жестоко отдръпване, затваряне в себе си, близане на самонанесени рани, затрупване с изтощителна, тягостна работа. И обръщане гръб на нещо, за което е започнал да вярва, че може би желае повече от всичко на света…
Меко тяло и сладостен аромат, обвити ръце, страст без думи, безмълвно изразена любов, нежелана раздяла… Дълги, тъмни, безкрайни дни, прекарани в мисли и надежди…
Всичко това, а и нещо повече, Робърт чувстваше след просветляващия разговор с графа. Емоции изплуваха на повърхността, спомени се криеха в ъгълчетата на съзнанието му, объркващи фрагменти от диалози отекваха в главата му и го измъчваха. Гласът на Роджър. На баща му. На Уилям. На Беси. На малката Нора. На Сюзън Темпъл. Дори неговият собствен…
„Е, имаш я, сине. Хубаво дете. Какво повече би могъл да искаш?“
„Дошъл си да ме придружиш до ешафода, а, Родж“.
„Колко забавно! Първо, той спасява «Грийн Касъл», а сега си мисли, че може да излекува сакатия. Какво още скъпи братко? Моля те, не ме дръж в неведение. Ще възкресиш ли мъртвите? Ще превърнеш ли водата във вино?“
„Твоята бедна малка булка, бедната малка Нора Джейн. Това е името й, нали? Нора Джейн?“
„Папа харчи пари, Роджър страда, Робърт ни спасява, а Уилям пие. Всеки от семейство Гиър си изпълнява ролята“
„Само ми кажи нещо. Спал ли си някога с девственица?“
„Няма да боли следващия път Нора Джейн. Никога повече няма да боли. Обещавам.“
„Така казваш, Робърт. Благодаря ти. Аз… Ще бъде ли възможно да остана сама сега?“
„Оплеска ли я, братко?“
„Ти не можеш да се смяташ за отговорен, Робърт. Беси ми го обясни.“
„Тя е дребничка, нали?“
„Да, Родж, така е. Вярваш ли, че ще може да роди, без животът й да е в опасност?“
„Мътните да те вземат, Робърт, сега разбирам! Ако тя умре при раждане, ти никога няма да получиш втората половина от парите. Не те прецених правилно. Ти не си влюбен в Нора. Не можеш да го направиш. Вече си затънал до гуша в страстта към парите й.“
„Две и петстотин? Десет хиляди годишно? Като джобни пари? Исусе! Робърт, та това е богатство! Прескъпа Нора Джейн, ще се омъжиш ли за мен? Не се безпокой за Робърт, както ми се струва, ти току-що го уби.“
„Не можеш ли да спиш?“
„А ти можеш ли, Робърт? Тази нощ, през всичките тези нощи?“
„Робърт, целуни ме… Помогни ми да разбера защо се чувствам по този начин, когато си до мене.“
„Шшт, малкото ми. Имаме толкова много да си кажем, толкова много да разберем един за друг, но нека не разваляме това съвършенство с думи. Нека сутринта да отнеса със себе си сладкия спомен за съпругата си.“
Сладък спомен… сладък спомен… сладък спомен.
Само да можеше да си спомни!
— Робърт? Робърт, добре ли си? Исках да дойда направо при тебе, но Рейчъл ме извика. Трябваше да свърша нещо в параклиса. Робърт? Робърт, чуваш ли ме?
Той вдигна главата си, която беше обхванал с ръце, и погледна с празен поглед над писалището. Там стоеше Нора Джейн. Красивите й очи бяха помръкнали от тревога. Не беше ли чудовищно от негова страна да я желае толкова, най-вече в деликатното й положение, без дори да си я спомня? Без дори напълно да е разбрал кой е той?