— Ако това ще ни отърве от Беси, готова съм да рецитирам всичките произведения на Шекспир, докато в същото време ме пекат на бавен огън — изрече прочувствено Елизабет и се отправи към вратата, оставяйки Нора и Робърт насаме.
— Обичам те, Нора Гиър — каза Робърт, нежно целувайки свежите й устни. — Обичам те, защото си прекрасна, заради Оливия, заради начина, по който се появи в тази къща и накара всички да се почувстват по-добре от присъствието ти. Но точно в този момент те обичам, понеже не си мислиш, че всички ние, Гиър, сме напълно побъркани.
— Напротив, Робърт — каза тя, прозявайки се, тъй като пак й се доспа. Беше безкрайно щастлива и неописуемо доволна. — Точно за това те обичам. Затова обичам всичките ми луди лоши, чудовищни Гиър!
Сюзън Темпъл пристигна в „Грийн Касъл“ на третия ден след раждането на Оливия, тъкмо когато Робърт бе започнал да вярва, че властната гигантка не желае да види внучката си, която бе имала неблагоразумието да не й се подчини и да се роди момиче.
Лорд Уилям беше зърнал лъскавочерната пътническа карета от полята, в края на имението, и незабавно бе поел към мелницата да уведоми брат си. Робърт изобщо не се помая, а се втурна галопирайки към „Грийн Касъл“ и пристигна там точно когато платеният пратеник помагаше на Сюзън Темпъл да слезе от каретата.
— Добър ден, мадам — каза Робърт, като скочи от коня и се поклони галантно.
— Робърт — отговори кратко тя. — Казаха ми, че Нора Джейн и бебето се чувстват чудесно. Момиче, а? Е, невинаги се уцелва от първия път. Имаш още четири години, въпреки че надали си спомняш уговорката ни. Но така или иначе, скоро ще трябва да повториш, синко. Няма да допусна сладурчето ми да живее с лунатик, който не помни дори името си, още по-малко пък това, за което е бил купен. Но Стивън със сигурност ще те подсети за това.
— Не се и съмнявам, че ще го направи, но ви благодаря за напомнянето. И колко приятно е да ви видя отново! Не е ли това същата брошка, която носехте при запознанството ни в „Темпъл Манър“?
Цели няколко минути мисис Темпъл го фиксира изпитателно, като за голямо учудване на Робърт дебелият й врат пламна в тъмночервено.
— Значи си събрал акъла си, а, синко? Каква приятна изненада. Не говорех сериозно, когато споменах оная работа с лудницата. — Тя се обърна към лакея на Гиър и го тупна здраво по главата. — Клод! Май тлъстото парче злато не ти е било достатъчно за информацията.
— Очевидно не — отговори Робърт, предлагайки ръката си на временно извадената от равновесие Сюзън, придружавайки я до семейното крило. — И купищата злато, изглежда, не можаха да ви купят правнук. Както и да е, но ако сте пристигнали тук да тормозите жена ми с оплакванията си, предлагам ви още сега да премислите нещата. Няма да допусна да тревожите Нора.
— О, така ли? — очевидно свестила се вече, произнесе мисис Темпъл, докато сваляше ръкавиците си. После ги хвърли към лицето му, така че не му остана нищо друго, освен да ги хване. — Много добре от твоя страна, момче. Ха! Всъщност виж кой стоял тук с кръвясали очи и разтворена паст! Какво има, синко? Нима мислиш, че една месарска съпруга не може да се държи благородно, след като е победена? Да не съм те разочаровала? Битка ли очакваше?
Робърт подаде ръкавиците на Бабит и последва мисис Темпъл в семейната гостна.
— Имаше нещо такова, признавам — каза той, като наблюдаваше как огромната маса плът си проправя път към масичката, върху която беше поставено огромно блюдо със сладкиши. — Обаче въпреки че зачетохте раждането на Оливия, Нора и аз искаме да знаете, че не сме съгласни да се установите тук, както планирате, до раждането на мъжки наследник. Не очакваме от вас това нито сега, нито щом се роди първият ни син, най-вероятно в уточнения от вас петгодишен срок, ако Нора няма нищо против. Тя е очарована от майчинството и е блестяща в тази роля, каквато впрочем е във всичко. Моля, мадам, чувствайте се свободна да останете с отворена уста още веднъж.
— Наистина ли? Ти ми връщаш парите? И все още настояваш, че си си върнал паметта? Ти си Гиър, синко, спомняш ли си? Дай си един миг, за да помислиш. Остави кръвта на Гиър да ороси мозъка ти. Никога в историята не е имало Гиър, който да върне дори пени.
Робърт се подпря на ръба на малката масичка, като внимаваше да не напраши мебелите на Нора Джейн, тъй като бе яздил цял ден и бе потънал в прах. Знаеше, че трябваше да се изкъпе и да се преоблече, преди да седне в някой от светлите столове. Новата му грижа го накара да се усмихне, тъй като никога не се беше старал да пази предишните мебели. Но сега Нора Джейн беше господарка на „Грийн Касъл“ и се гордееше със спретнатия си дом.