Робърт въздъхна с носталгия по относителното спокойствие и тишина на бойното поле.
— Продължавай, Роджър. Сигурно имаш още какво да кажеш по въпроса? Някоя неприлична шегичка? Няколко противни намеци? Моля, да чуем… Просто кажи всичко, преди съпругата ми да се появи на масата за вечеря.
— Ако изобщо се появи — добави меко той, хранейки слаба надежда тя да остане в стаите си, далече от любопитното му почти до жестокост семейство.
— Не, Робърт. Приключих — обяви Роджър, като хвана колелетата от двете страни на количката и се придвижи към масата с напитки. — Всъщност приключил съм с това вече повече от две години. Защо ми е да измъчвам мозъка си със спомени за малките радости на брачното легло? Вероятно ще се пропия като скъпия ни Уил. Той изглежда е открил щастието в бутилките. И ти няма да има защо да се страхуваш от скрибуцането ми наоколо или от тътрузенето ми по стълбите. Всичко, което трябва да направиш, е да накараш Филип да ме върже за този стол и аз ще мога в пълна безопасност да пия, докато изгубя съзнание.
— Бутилката няма да ти даде смелост, Родж — хладно отбеляза Робърт, облягайки се на рамката на вратата.
Роджър запрати чашата си през стаята и тя се разби с трясък в камината. От виното огънят запращя и засъска.
— Какво искаше да кажеш с това, Робърт? — просъска той вбесен. — Или това се е превърнало в някакъв нов източник на удоволствия за тебе тези дни? Да се бориш със сакат е по-лесно, отколкото с мечка, а?
— Стига, момчета — прекъсна ги маркизът. Няма нужда от борба. Роджър, брат ти само се опитва да ги помогне. Знаеш колко е упорит. Докторът каза, че можеш отново да започнеш да ходиш и Робърт е убеден, че ще го направиш. Само не допускайте онази Темпъл да дочуе какво е казал докторът. Поне докато не плати ипотеките. А ти, Робърт, защо не се качиш горе да се къпеш, както спомена? Колебая се да го кажа, но доста понамирисваш на конюшня.
Робърт погледна Роджър, който се взираше в огъня със стиснати челюсти, а после баща си, който се усмихва по най-благоразположен начин, като че ли единствената голяма радост в живота му беше да бъде арбитър в този спор между синовете му.
— Много добре — каза Робърт с досада, прокарвайки ръка през тъмната си коса. — Денят беше дълъг. А и ще ми трябват по четиридесет часа на ден през следващите няколко месеца, за да приведа в ред земите, преди изобщо да си помисля да включа хората ни в реставрирането на къщата. Освен ако Нора Джейн не е наистина способна да поеме върху плещите си това предизвикателство. Със сигурност се чувствам претоварен в този момент. Съжалявам, Роджър.
— И аз съжалявам за това, че не мога да ти бъда полезен — отговори тихо Роджър. Просто ми направи услугата да концентрираш енергията си върху сътворяването на чудеса в „Грийн Касъл“ и да ме оставиш на мира.
Робърт стисна юмруци, тъй като отново се почувства безпомощен пред нежеланието на брат си сам да си помогне.
— Ще поговорим ли повече след вечеря?
— Разбира се! — Маркизът разцъфтя от радост, махайки с ръка на Робърт да излезе от стаята. На тръгване той чу баща си да казва: — А сега, Роджър, по въпроса с отпуснатите средства. Мислех си от колко малко се нуждаеш тук, в „Грийн Касъл“ и колко благодарна ще е скъпата Беси, ако…
Робърт изкачваше стъпалата по две наведнъж и се чудеше дали е възможно да се удави във ваната си. В този момент вярваше, че може би така ще е най-добре за всички и най-вече за жена му.
Глава четвърта
Ужасните неща ме карат да се смея. Държах се неприлично веднъж на погребение.
Нора Джейн затвори тежката врата след себе си, повдигна полите си и запристъпва към стълбите, тържествувайки тихичко, че е успяла да напусне спалнята, преди Робърт да се появи от стаята си. Той не я бе потърсил цял ден. Защо ли тогава ще го е грижа, ако сега тя го избягваше?
Докато се мотаеше, тя се обърна назад, за да погледне дали Робърт е дошъл в коридора и буквално се сблъска с някого, който се беше изтъпанчил на пътя й.
— Лорд Уилям, добре ли сте? — попита тя, като се опитваше да закрепи опасно клатушкащия се мъж, който пък, от своя страна, правеше всичко възможно да предпази съдържанието на чашата си да се излее върху килима. — Моля, простете ми!
— О, здрасти, Нора Джейн — каза Уилям, широко усмихнат, като в същото време се взираше в нея като бухал и мигаше с очи. — За момент си помислих, че съм налетял на някоя врата. Закъде си се втурнала така? Да не би Робърт да те преследва за целувка? Няма значение. Ето и гонгът за вечеря. Трябва да намеря стълбите. Татко държи да сме навреме на масата, въпреки че нямам дори най-смътна представа защо, като се има предвид, че ястията ни са още по-лоши, когато са горещи. Най-вече виното.