Робърт постави лакти на масата и отпусна брадичка върху ръцете си. Тъмните му очи сега проблясваха закачливо.
— Ти не си ми простила, Нора. Надявах се, че след като се навечеря, ще ми върнеш благоразположението си. Не храня надежди относно семейството си, което ме вижда отчасти като спасител, отчасти като преследвач.
Нора Джейн се намръщи, после стана дори още по-сериозна. Хрумна й, че лорд Робърт също като нея е играл ролята на жертвено агне в тази аранжирана женитба. Разбира се, че бе така. Ако тя бе предложена в замяна на обществено положение, то съпругът и бе продаден за семейна изгода.
Тя постави импулсивно ръка върху неговата.
— Много ли беше лошо това за тебе?
Робърт вдигна ръката й към устните си, нежно я целуна и притисна дланта до бузата си. Нора Джейн усети стомаха си да се преобръща пак, но този път чувството беше приятно и пръстите на краката й се свиха от удоволствие в копринените пантофи.
— Не по-лошо, отколкото за тебе, обзалагам се — каза той, освобождавайки ръката й. — Ето защо, Нора Джейн, смятам, че трябва да поговорим.
— Повече ми харесва, когато ме наричаш Нора — изтърси тя и веднага усети, че е стигнала още веднъж твърде далече. — Тоест — продължи бързо, като смотаваше думите, — ако искаш, ме наричай Нора. Но можеш да ми казваш и Нора Джейн, както впрочем винаги са се обръщали към мене, дори и да е най-смешното име на дете, измисляно някога.
Стомахът й пак закъркори и езикът й веднага се схвана.
— Нора — каза меко той с успокояващ тон, с онази усмивка, от която тя буквално се разтапяше, — съгласен съм, че това обръщение е значително по-добре. А сега защо не продължиш с настъплението си върху храната, докато аз се опитам да уредя някои неща между нас?
Нора Джейн кимна безмълвно, сигурна, че би се изкачила на върха на най-високата планина и би скочила оттам, само Робърт да я помолеше. Тя бе започнала да го боготвори, без да се интересува дали това е неправилно или глупаво. Той беше напълно различен от хората, които беше срещала в досегашния си живот. Намираше го толкова великолепен, че не намираше думи, с които да го опише!
Робърт отпи глътка вода, после задържа чашата в ръце, като че искаше да подреди мислите си.
— Откъде да започна?
— Знам много малко за теб и за семейството ти.
— Добре тогава, Нора, ще започна оттам.
Той й се усмихна и тя отхапа голямо парче от импровизираната си вечеря, чувствайки се така, като че ли е извършила нещо прекрасно, а шунката, сиренето и ронливият хляб са наградата й.
— Много обичам семейството си, Нора. Казвам ти го, понеже това, което ще последва, може да те накара да повярваш в обратното, което не е истина. Странна компания сме ние, семейство Гиър, и доста буйна. Откакто майка ми умря преди двадесет години, винаги ни е липсвала женска нежност, цивилизовано влияние. Забелязваш ли, че изобщо не броя прекрасната, изключително безмозъчна Беси? Но ние се обичаме един друг по наш, собствен начин.
— Когато бях на седем, родителите ми загинаха при нещастен случай с една карета — довери му Нора Джейн, чувствайки, че иска да го направи. — Но си ги спомням много добре. Баба Темпъл затъмни с огромния си ръст всичко останало в живота ми, като ме държеше изключително до себе си, подготвяйки ме за „правилния живот“, както обичаше да казва. Мисля, че всички, включително и дядо Темпъл, изпитваха страхопочитание към нея.
— Не мога да си обясня защо — отвърна лорд Робърт със закачлив блясък в тъмните очи, което накара Нора Джейн да потисне нов изблик на смях.
— Тя е доста внушителна, нали?
— Виждам, че скъпата ми женичка притежава дарбата да разбира. Така е, Нора. Ако Уелингтън разполагаше на бойното поле с хиляда човека като Сюзън Темпъл, Бонапарт щеше да се облее в сълзи за една седмица, молейки само за едно — да се върне на Елба. Но да се върнем към семейството ми…
Той отпи пак от водата, после остави чашата на масата.
— Състоянието на семейството значително намаляло, след като баща ми наследил титлата на двадесет и една годишна възраст. Той обаче наследил и склонността на семейство Гиър към комара, което го откъсвало с всеки изминал ден от управлението на „Грийн Касъл“. По-късно Роджър и аз правехме всичко възможно, за да свържем двата края. Същото направи и Уилям, след като приключи с обучението си. Парите на Беси помогнаха за известно време, но тогава Роджър се остави жена му да го замъкне в Лондон, за да живее от Сезон на Сезон, от парти на парти. Боя се, че Роджър никога не е бил от тези, които изпитват носталгия по изсъхналите поля и селското стопанство, но пък наистина харесваше танците и посещенията при шивача си. Непрекъснатите партита му помагаха да забрави жената, която… Но, това е друга история.