Робърт се разсмя високо и отново протегна ръка към нея.
— Е, това решава въпроса, Нора. Щом Сюзън Темпъл е избрала прическата, просто трябва да я сменим! Аз нареждам! Трябва да потърсим някой, който умело да работи с ножиците. Мисля, че не ни е необходима прическата „тит“, трябва ни по-малко драстична промяна. Хайде сега, отдавна мина времето ти за лягане. Ще оставим тази бъркотия на слугите. Те си заслужават допълнителната работа.
Нора Джейн улови ръката му, гледайки го притеснено. В очите му видя онзи блясък, който бе видяла предната нощ, точно преди да пъхне ръка под нощницата й. Но имаше малка вероятност да е променил решението си. След като я бе нахранил, може би смяташе пак да я люби? Щеше ли да се поддаде на първичния инстинкт на мъжа, както би го определила Беси? Това щеше да бъде голямо нещастие, след като се разбираха толкова добре през изтеклия час…
— Да — каза нежно тя, — бих искала сега да си легна. Страшно съм преуморена. Не мога да държа очите си отворени дори минута повече. Наистина!
В същия момент се препъна, дали в нощницата или от лъжата, не разбра, но Робърт веднага я грабна и я, вдигна високо до гърдите си, като дете.
— Обзалагам се, че тежиш по-малко от Граулър — каза той развеселен, — въпреки че очите ти са по-големи.
Приклекна, посочвайки й с глава да вземе свещника.
— Ето, тръгваме, малка моя — изрече той веднага, след като тя вдигна високо свещите. — Дръж се здраво. Не бих искал да те изпусна.
Нора Джейн направи каквото й каза, обгръщайки здраво раменете му и с глава върху гърдите му. Чувстваше се толкова приятно! Под бузата си усещаше финия лен на неговата риза и стегнатите мускули на тялото му.
Той не направи опит да балансира по тясното стълбище на прислугата, а тръгна право към главния портал и коридора зад него, който водеше към главните стълби.
Нора Джейн мярна отразените им силуети в едно от огледалата, покрай които минаваха. Видя своята свободно люшкаща се плитка, подаващите се изпод края на халата пантофки, ръката си, стиснала свещника, и другата — здраво прегърнала рамото на Робърт.
Тя приличаше на героинята на някой булеварден роман, прекрасна мадмоазел, носена от своя любовник. Беше потресаваща, прекрасна! Нора бързо затвори очи, като отново зарови лице в гърдите на мъжа си. Чувстваше се закриляна, обнадеждена, изпълнена с чувства…
Сигурно той я усещаше как трепери.
Робърт тъкмо бе изкачил първото стъпало, когато малко нечленоразделната реч на Уилям го накара да спре.
— Залови я, като се опитваше да избяга от съдбата си, а, Робърт? Колко благородно от твоя страна!
— Върви да спиш, Уил — нареди Робърт. Гласът му завибрира дълбоко в гръдния кош и погъделичка ухото на Нора Джейн. — Всички бутилки са заключени за през нощта.
— А ти върви в ада, Робърт — любезно отвърна лорд Уилям. — Макар че там няма да се чувстваш у дома си. Ти си един такъв светец — кръвник, нали?
— Лека нощ, Уил — тихо каза лорд Робърт и продължи нагоре по стълбите.
Нора Джейн държеше очите си плътно затворени, докато съпругът й се справяше с бравата на вратата на спалнята. Ръката й бе започнала да я боли от тежестта на свещника, така че почувства облекчение, когато той го взе от нея, а после я положи на леглото.
Тя се премести бързо в другия му край, изхлузвайки пантофите и заравяйки крака в завивките, но си спомни, че все още бе облечена с халата си.
„Той ще ми го съблече“ — помисли си тя, после потръпна. Не. Нямаше да го направи. Той каза, че няма да го прави. Много добре тогава. Просто щеше да спи с това нещо, тъй като нямаше намерение пак да се измъква изпод одеялата.
Със завивка, придърпана до брадичката и, и с очи, широко разтворени от любопитство, тя наблюдаваше как Робърт засенчва с ръка всяка от свещите, преди да ги духне и да потопи спалнята в тъмна бездна.
После Нора Джейн зажумя, като се опита да съзре изпод миглите си очертания му от луната силует, да проследи как разкопчава копчетата на ризата си, дългата му шия, широкия гръден кош и накрая силните му мускулести ръце.
Щом той посегна към панталона си, тя се обърна настрани и се завзира в нищото.
Миг по-късно усети тежестта му върху дюшека и бързото повдигане на завивките.
— Нора?
Можеше да се престори на заспала, но не го направи. Обърна се бавно и се взря право в тъмните му очи. Мигна веднъж, втори път и внимателно се прозя.