Лорд Робърт не каза нищо, тъй като нямаше какво да каже. Нищо не би могъл да каже.
— Ти си бил при нея снощи, нали, Робърт? И отново си се нахвърлил върху нея. Вярно е, разбирам го по лицето ти. И пак си й причинил болка. О, вие мъжете сте зверове! Момче, мога само да се моля да си й направил дете, за да не се налага отново да ходиш при нея. Но тогава пък всички ще заживеем със страха да я видим в родилното легло.
Беси заподсмърча, после избърса сълзите си.
— И въпреки болката, въпреки страха Нора Джейн винаги ще си въобразява, че е влюбена в тебе. Такова сладко, любещо дете, така патетично изгарящо от желание да доставя удоволствие… Робърт, не е нейна вината, че никога не ще може да се наслади на брачното легло. Ти ще се опиташ да не я нараняваш пак, нали?
„Така изгаряща от желание да доставя удоволствие“. Точно както лорд Робърт бе описал пред самия себе си Нора Джейн. Той дълго гледа Беси. Пред очите му бяха фактите от брачната нощ и от предишната нощ, които за проклетия потвърждаваха думите на снаха му.
А Нора беше толкова мъничка, толкова стегната. Защо не бе помислил за опасността, на която щеше да бъде изложена при раждане?
— Не, Беси — каза тихо той, преди да излезе от стаята. — Няма да й причиня болка отново.
Веднага, след като обядва, Нора Джейн метна пелерина върху раменете си и изчезна в градините, където можеше да мисли, без Беси да й дърдори постоянно в ушите за панделки, платове и дантели.
Слава Богу, нито един от тримата останали джентълмени от семейство Гиър не се присъедини към тях на масата, тъй като Нора Джейн не искаше да види отново лорд Робърт, преди да възвърне самоконтрола си.
Тя наистина не се владееше. Защо не бе разбрала, че превръщането от плаха мишка в храбра лъвица беше доста значителна промяна, за да се извърши само за няколко дни?
Тя откри малка каменна пейка и седна, сигурна, че високият жив плет щеше да я скрие от любопитни погледи. После затвори очи и си спомни пълното поражение, което представляваше втората й нощ в леглото с лорд Робърт Гиър.
Как си бе позволила да се отдаде толкова безсрамно на мъж, когото едва познаваше? Но тази уста върху нейната бе толкова топла, толкова настоятелна… А ръцете му бяха накарали тялото й да оживее от удоволствие, с непознат копнеж за нещо, което не можеше да види, но бленуваше да докосне.
Дори сега, на студената дневна светлина, тя ясно си спомняше как кръвта се бе оттеглила от вените й, когато той нежно я освободи от халата и нощницата; как желаеше да притисне тъмната му глава до гърдите си, когато той пое с устни зърното й и го всмука нежно и настойчиво; как жадуваше да го обсипе с целувки, докато той галеше нежната кожа между краката й… Тя се държа като развратница!
Нора Джейн зарови глава в ръцете си, усетила топлината на зачервените си бузи дори и в този влажен, сив, ноемврийски следобед. Тя си спомни твърдо очертаните устни на съпруга си, когато напусна леглото им рано тази сутрин, след нощта, която и двамата прекараха лежейки, без да помръднат, преструвайки се, че спят.
Беси със сигурност грешеше. Всичко, което се случи, реши Нора Джейн, бе породено от най-съкровените й желания. Лорд Робърт обаче бе разочарован от факта, че тя не отговаря на ласките му изцяло. От своя страна тя бе убедена, че да страни от правенето на любов е неправилно, неприлично, дори неблагодарно от нейна страна.
Но отново най-накрая той й причини болка. Тя не очакваше това, въпреки че през целия ден не й беше много добре. Беси беше категорична, че няма да боли след първия път. Това отново доказваше, че етърва й греши.
Все пак Нора Джейн „предполагаше“, спомняйки си термина на Уилям, какво щеше да стане, ако не беше толкова скована, ако правеше всичко възможно да не се срамува.
Сигурно нямаше да я заболи толкова много, когато лорд Робърт беше разтворил схванатите й, разтреперани крака с коляно и се беше притиснал между бедрата й… намирайки я, влизайки в нея, изпълвайки я. После беше започнал да се движи, вмъквайки се навътре в нея отново и отново, преди да се отпусне, дишайки тежко, притискайки я до себе си, докато тя усещаше семето му горещо в утробата си.