Робърт затвори с трясък счетоводната книга.
— Нима съм такъв стиснат людоед, Уилям? — попита той, спомняйки си за разговора с Беси отпреди няколко часа. Както я караше, скоро семейството му щеше да го обеси за назидание на най-високото дърво в имението и после сигурно щяха да изтанцуват импровизирана джига около него.
Уилям вкара малкия пръст в ухото си и го разтърси.
— Добре ли чух, Робърт? Да не би да искаш мнението ми за действията си? Дявол да го вземе, има напредък!… Човекът си вярва, че има нужда от съвет. Някой би си помислил, че току-що е изкачил на четири крака планината и носи обратно други две глинени плочки. Защото знае: от устата на Господ — в ушите на Робърт. Ти винаги си прав, нали, братко мой? Говориш точно, вършиш всичко правилно, предложи да пожертваш живота и крака си за страната си, а сега даваш останалото от тялото си и от свободата си, за да спасиш семейството от разорение. Кажи ми, Робърт, много ли е болезнено да бъдеш така угнетяващо чудесен? Той пийна пак, после се усмихна на брат си.
— Съжалявам. Малко ми се е завъртяла главата от чашите, това е всичко. Обичам те, Робърт. Наистина. Дори ако впоследствие се превърнеш в кървав, жесток светец.
Лорд Робърт се облакъти на бюрото и отпусна глава в ръце, като заби пръсти в косата си. Никой ли в „Грийн Касъл“ не беше щастлив? Баща му вече избяга от него, Роджър се сърдеше в стаите си, Беси се мусеше, а сега и Уилям се присъедини към хора на неодобрението.
Какво толкова ужасно бе сторил? Ожени се за Нора Джейн Темпъл. Спаси „Грийн Касъл“. Не можеха ли братята му добронамерено да оценят жертвата, която бе направил и жертвата, която Нора бе направила?
Той вдигна глава и се втренчи в Уилям.
— Какво мислиш за Нора? — попита той, без да може да си обясни защо иска информация от пияния Уилям за нещо, което го засягаше толкова, колкото й цвета на чашата, от която пиеше.
— Малката Нора Джейн ли? Достатъчно интелигентно същество, за да си задава въпроси, засягащи слоновете. Тя е прекалено добра за тебе, Робърт. И наполовина не я заслужаваш — произнесе лорд Уилям с необичайно сериозно изражение на лицето. — Ако в онзи проклет ден не се бях хвърлил от страх към бутилката, вместо да отида на срещата, сам можех да се оженя за нея. Тя е твърде свенлива за тебе, Робърт. Толкова е млада, толкова невинна, а са я натруфили по-зле и от жената на викария в утрото на Коледа. Бих я облякъл добре, бих я завел в Лондон, бих я накарал да се усмихва. Но ти няма да го направиш. Ти ще използваш всеки цент за „Грийн Касъл“ и ще оставиш нещастното момиче да се задушава в тези проклети волани, да не може да си поеме въздух в това блато. Да, аз трябваше да се оженя за нея. Нямаше да я карам да плаче.
Робърт започна да добива още по-ясна представа за новото си положение на людоед в семейството.
— Това е съвсем вярно, Уилям. Ти нямаше да я караш да плаче. Ти щеше да я поиш с шери докато се разболее или докато привикне към него. В същото време възможно най-бързо ще прахосаш парите, които ни донесе тя. Щеше да направиш така, че Сюзън Темпъл да те разкъса на парченца.
Уилям си взе друго питие, после потръпна.
— Не ми напомняй за тази жена! Най-доброто, което видях у нея, беше широкият й гръб, когато се омете оттук онзи ден сутринта. Ако скоро пак се върне, ще те застрелям, преди да успееш да заключиш избите. Предупреждавам те, Робърт. Единственият начин да застана лице в лице с тази бойна брадва, е с чаша във всяка ръка и балансирайки върху носа си с още една, готова да се плъзне и да се излее право в гърлото ми!
Той стана, клатейки се леко, и се обърна да поеме към вратата.
— Това ми напомня, че имам уговорена среща след час в селото. Може да се каже, че е много важна среща. Няма нищо общо с посевите и изсъхналите поля. А сега ще ме извиниш, Робърт.