— Върви, Уилям — махна с ръка Робърт и пак отвори счетоводната книга. — Ще те видя на вечеря.
— Ах, да — каза Уилям, спирайки на прага. — Още една прекрасна вечер в „Грийн Касъл“. Дали ще разпознаем месото?
Робърт едва-едва се усмихна на шегата на брат си, после реши да успокои пулсиращата болка в главата си с малко бренди, но си спомни, че бе наредил да заключат всички бутилки, докато стане време за вечеря.
Заразгръща отново страниците, чудейки се лениво как Уилям успява да остане така добре зареден вече два дни, след като бяха заключени избите. И реши, че брат му претърсва всяко кътче в семейното крило за остатъци от алкохол.
Но запасите на Уилям щяха скоро да свършат. Тогава може би Робърт щеше да успее да го убеди, че не само не желае да носи цялата отговорност по управлението на имението, но и че му е невъзможно да го направи без помощта на двамата си братя.
И без помощта на жена си, помисли си той, затваряйки още веднъж счетоводната книга. Сюзън Темпъл каза, че е обучила Нора да ръководи домакинство и съпругата му изглеждаше нетърпелива да предложи помощта си. Сигурно знаеше колко трябва да плащат за свещите и за граха.
Само да не бе толкова млада. Струваше му се невъзможно слугите да изпълняват нарежданията й, ако решеше да им се наложи като съпруга на втория син.
„Вторият син“. Изобщо не му влизаше в задълженията да се блъска с тези неща. Това място беше на баща му и на Роджър. Ръководенето на домакинството беше отговорност, която Беси трябваше да поеме. Но тя се бе оттеглила, по-точно — никога не я бе поемала. Нищо друго не му оставаше — успехът или провалът на „Грийн Касъл“ зависеше от Нора Джейн и от самия него.
Трябваше да изхвърли от ума си онези глупости и смехории, които Беси му наприказва. За Бога, дано да се окажеха само смехории. Дори нежното ухажване на жена му трябваше да се отложи в момента. Всичко, което имаше значение точно сега, беше „Грийн Касъл“.
Освен това намираше за по-лесно и далеч по-успокояващо да мисли за посевите, пресушаването на полетата и за всичко останало, вместо да си блъска главата над нещастието на Нора Джейн и над своето нарастващо желание към нея.
Засега трябваше да бъдат просто приятели, каквито бяха онази нощ в кухните. Той се усмихна на спомена за озадаченото й изражение, когато за първи път отхапа от импровизирания му сандвич.
Да, това беше правилният път — бавно и ненатрапчиво да печели доверието й, да се опознават един друг. А успехът щеше да дойде впоследствие, постепенно и естествено.
А това означаваше, че в крайна сметка би трябвало да прекарва нощите в тоалетната си стая.
— Как ти се е издължило от скръб лицето, братко. Брадичката ти стига почти до коленете. Умрял ли е някой?
Лорд Робърт вдигна поглед, усмихвайки се печално, като чу същата мисъл, изказана и от другия му брат. Загледа как Филип бута стола на графа в стаята. Днес Роджър изглеждаше във форма, по-жизнен от предния ден и Робърт се запита да не би присъствието на Беси в „Грийн Касъл“ да е причина за доброто му настроение. Но това беше пълен абсурд.
Той забави отговора си, докато прислужникът се оттегли в коридора, въпреки че Филип проявяваше много малко интерес към всичко, което не бе свързано с бутането на инвалидния стол. Ако не внимаваше, щеше да бъде върнат на предишната си служба — да почиства конюшните.
— Никой не е умрял, Родж — каза приветливо Робърт, изправи се пред бюрото и се облегна на него. — Просто умувах върху женитбата си.
— А-а, това обяснява мрачната ти физиономия — засмя се графът. — Такава весела тема — женитба. Нямаше да имаме подобни проблеми, ако и двамата не бяхме женени мъже, нали? Другари в нещастието. Май тази характеристика е най-подходяща — за теб — с твоето срамежливо захарче за съпруга, и за мен — с отегчената си и досадна жена. И въобще за всеки от нас двамата — без привилегии в леглото. Или греша, като допускам, че си прекарал предната нощ в собствената си стая?
На лорд Робърт му беше писнало да говори за успеха или провала си в тази област и отказа да коментира. Това обаче не го възпря отново да потърси някакъв съвет.
— Родж, беше ли ти много трудно да започнеш семейния си живот с Беси?
— Имаш предвид дали Беси е стопляла някога леглото ми с нещо повече от безразличното „Пак ли, Роджър“? — Графът поклати глава. — Търси удоволствие другаде, Робърт. Такъв е съветът ми и аз правех точно това. До нещастието. Сега, разбира се, това вече няма значение, което обяснява защо Беси е толкова любезна с мене. Тя знае, че не мога да предявявам никакви сексуални претенции към нея. Има ли нещо чудно тогава, че искам да уредя развода си?