Гонгът за вечеря прозвуча веднъж, след няколко минути още веднъж, изисквайки появата й долу в семейната гостна. Нора Джейн обаче не възнамеряваше да откликва на бездушния призив.
След дезертирането на Мариан тя имаше намерение да остане точно там, където беше, сама, и да си стои така, докато умре.
Как можа да бъде толкова глупава? Чумата да тръшне лейди Ема и хубавата й прическа „тит“! Чумата да тръшне и Беси също!
Струваше й се толкова просто, когато върза здраво косата си на тила с тънка панделка, после събра всичкия си кураж и отряза дебелата туфа точно над възела.
Но не се оказа толкова просто, защото след атаката на ножицата косата й остана твърде дълга отстрани и твърде къса отзад. Цял час прекара в дърпане, скубане, хапане на устни, затваряне на очи и тихи молитви, докато Мариан, не хвана на свой ред ножицата. Това, което остана от прическата й, беше просто катастрофа и камериерката напусна стаята, обляна в сълзи.
Нора Джейн си даде сметка, че прилича на току-що подстригана овца, или, ако щете — на малко момче, овъргаляло се в купа сено. Изобщо не приличаше на модерна светска матрона, каквато е, без съмнение, красивата и женствена лейди Ема.
Беше забележително, наистина, колко бързо един човек можеше да се сгромоляса от висините на самоувереността в дълбините на отчаянието.
След полудневната визита в кухните Нора Джейн се бе почувствала безкрайно уверена в себе си. Тя не бе подгънала крак, нито се бе оплакала. Не последва инструкциите на баба си. Не блъскаше, не тропаше, не заплашваше. Не се опита насила да наложи волята си, което щеше да бъде смешно, тъй като готвачката стърчеше с цял фут над нея и бе два пъти по-дебела. Вместо това влезе в стаята с усмивка, поздрави, после зацъка над тъжната съдба на хората, които изобщо нямаха представа от правилните методи за ръководене кухнята на един маркиз.
„Такова нещастно стечение на обстоятелствата…“, коментираше тя, като в същото време даде да се разбере, че й е ясно защо прислужниците са нещастни. Вероятно готвачката, миячката на съдове, прислугата за обща работа и всички останали щяха да бъдат по-доволни, ако работеха другаде? В мандрата, например. Или пък да обслужват рибарника. А можеха и да бият масло в краварника?
Трудни задачи, това бе сигурно, но очевидно бяха за предпочитане пред работата и спането в къщата, където хората трябва да белят зеленчуци, вместо да се наслаждават на животворното движение по полето в горещите летни дни.
Не било? Но защо? Сигурно щастливите работници бяха способни на много повече неща, отколкото разочарования персонал, обслужващ семейство Гиър на вечеря? Биха ли били така любезни да й кажат какво не беше наред, за да може да им помогне. Тя само искаше да помогне.
Тогава я настаниха на стол близо до огъня, поднесоха й чаша димящ чай и три пресни кифли, щедро намазани с ягодово сладко. Тя слушаше, докато прислужниците изплакваха мъката си, като през цялото време ръкомахаха и обещаваха, че могат да се справят по-добре, ще се справят по-добре, само ако веднъж ги подхване твърдата ръка на господарка, която знае какво иска. А не може ли да им бъде платено, м’дам?
Нора Джейн желаеше да бъде на масата тази вечер, когато в столовата щеше да бъде внесена печената говежда плешка. Копнееше да види невярващите погледи на всички Гиър, след всяко блюдо, което беше включила в менюто, и при вида на цялата подредба на масата за вечеря.
А беше толкова лесно! Всичко, което някой трябваше да направи, бе да се погрижи за тези хора, да изслуша оплакванията им и после разумно да приведе в ред нещата. Един комплимент за таланта на готвачката да сътворява сосове. Мила дума на миячката за вещината, с която почиства ножовете. Оценяващо възклицание за прислужника, който предложи новата господарка да си поговори с Бабит за реда в столовата на прислугата. Обещание от сърце на бузестото момиче, което се осмели да предложи на лейди Робърт да прошепне в ухото на съпруга си за неизплатените от половин година заплати…
Нора Джейн вече не се чувстваше толкова излишна в „Грийн Касъл“. Но и не беше приета от семейство Гиър.
Беси можеше да заявява колкото си ще, че е нейна сестра, но Нора Джейн не беше толкова глупава, че да повярва на тази жена, която не би любезничела, ако не се надяваше да получи няколко рокли като награда.
Маркизът бе избягал, вместо да остане и да опознае новата си дъщеря.
Графът я приемаше като необходимо зло. Мислеше си, че я съжалява, но в действителност не я харесваше, понеже не харесваше никой, най-малко себе си.
Лорд Уилям беше мил, но тъй като винаги, когато се срещаха, бе пиян, тя не можеше да прецени степента на приятелството му. Може би то беше само незлоблив хумор на пияница.