Освен интригуващите, очевидно интелигентни очи, най-многото, което можеше да каже в полза на външността на жена си, беше, че има безупречна кожа, и че винаги е абсолютно чиста. Накратко — нямаше блестяща перспектива да стане звездата на „Мидхърст“.
Лорд Уилям се промъкна боязливо към него и промърмори само с ъгълчето на устата си.
— Не мога да повярвам, че изричам това, Робърт, имайки предвид бедствието, очакващо ни в столовата, но съм гладен. Мислиш ли, че трябва да кажем на Бабит да сервира, или Нора Джейн скоро ще се появи?
Беси, която седеше наблизо и се мъчеше върху малък гергеф, вдигна поглед усмихнато.
— Джентълмените трябва да научат какво представлява добродетелта, наречена търпение, Уилям — каза тя. — Убедена съм, че Нора Джейн ще бъде при нас след малко. Очевидно има големи проблеми с тоалета си тази вечер. Моля те, бъди кавалер и й направи комплимент, щом се появи, бедничката. Тя е толкова млада. Печално млада.
— Тя е навършила осемнайсет, Беси — дръпна се Робърт, непонасящ мисълта да го смятат за учител в забавачница. — Ти се омъжи за Родж на същата възраст.
— Беси никога не е била на тази възраст, Робърт — уточни графът от мястото си в инвалидния стол. — Била ли си, скъпа?
— И какво точно имаш предвид с това, скъпи?
— Разясни й, Робърт — бързо се намеси Уилям, — че ще се разхвърчи перушина.
Беси едва не ослепи двамата си девери с блестящата си усмивка.
— Не ставай смешен, Уилям. Никога не бих спорила с Роджър, като имам предвид окаяното му положение.
— Колко благородно от твоя страна, скъпа — процеди графът през зъби. — Просто недей да харчиш от зестрата на Робърт за траурно облекло. Такова прахосничество ще се окаже прибързано, тъй като възнамерявам да остана над земята още, да живея дълго, макар и недобре.
— Велики Боже, Роджър, погледни! — възкликна лорд Уилям, сочейки към вратата. — Това е пор! Бързо всички да бягаме, преди да ни е опръскал!
Черно-бяла котка, шляеща се извън кухните, спря на прага, измяука един път и продължи нататък, като провали поредното театрално представление на Уилям, имащо за цел да стресне брат му и да го раздвижи.
Робърт, който стоеше до Уилям, награди брат си с ласкаво почукване по главата, благодарен за навременната му намеса, тъй като Роджър бе започнал да се дразни.
— Никога няма да се промениш, а, Уилям? — рече той усмихнато. — Как би могъл някой скункс да се унижи до такава стенен, че да се отбие тук?
Уилям сви рамене и разтърка главата си.
— Е, нещо тук вътре започна да мирише забележително силно, Робърт — каза той като обяснение и се ухили. — Може и да е основното ястие, въпреки че уханните изпарения от кухните никога не са си проправяли път по-далече от столовата. Велики Боже, виж!
— Откажи се, Уилям. Този номер вече не минава — каза Робърт. Но очите на брат му сякаш щяха да изхвърчат от орбитите и той се обърна, за да хвърли поглед към вратата.
— Мили Боже — промълви и той несъзнателно, като видя Нора Джейн, застанала в гостната.
Робърт не можеше да помръдне, не бе в състояние да направи и крачка дори, нито пък да каже нещо. Всичко, което можеше да направи, беше да стои там като безмозъчен инвалид и да зяпа.
Какво бе направила тя? Наистина ли това бе съпругата му — това фино, елегантно създание с царствено държание и омайваща фигура, и с най-красивото, екзотично лице? Възможно ли беше това да е Нора Джейн? Неговата Нора!
— Девойче, Нора, какво си направила със себе си? — изпищя Беси, преди някой друг да успее да проговори. Тя скочи на крака, втурна се напред и спря точно пред Нора Джейн, клатейки глава, като че ли се взираше в самата смърт. — Косата ти, Нора Джейн! О, скъпа моя, косата ти! Знам, че споменах да я подстрижеш, но… но… детето ми, прислужницата ти трябва да бъде нашибана с камшик!
— Спри я, Робърт. Ако Беси убеди Нора, че е развалила външния си вид, аз лично ще я удуша — прошепна лорд Уилям в ухото на лорд Робърт. — Знаеш, че това е в стила на Беси. Тя иска да бъде кралица навсякъде и да си пъха носа, където не й е работа. А Нора Джейн е доста по-млада от нея, за да може да й се противопостави. Обзалагам се на тазвечерната си дажба бренди, че в сметките на Беси, когато е казала на Нора Джейн да се подстриже, не е било включено превръщането на грозното патенце в лебед. Роклята й също не е толкова лоша, ако се позамислим. Ти си с дяволски късмет! Сега върви да спасиш красивата си младоженка, Робърт, преди Беси да й е внушила, че е преминала границите на приличието.
— Красива е, нали, Уилям? — попита лорд Робърт, правейки крачка напред, без да разбира, че усмивката му бе изпълнена с одобрение, с чувство за собственост, с гордост. — Не мога да повярвам!