— Помести се, Робърт — подтикна го графът. Трябва да видя и останалото. Робърт отстъпи встрани, докато Беси побутваше инвалидния стол към мястото, определено за съпруга й, отдясно до празния стол на маркиза, на челното място на масата. После се загледа в по-големия си брат, който с ръце, подпрени на масата възхитено оглеждаше стаята. — Беси, ти си лентяйка произнесе той накрая, намигайки на Нора Джейн.
Лорд Уилям, който в момента преместваше стола на Нора Джейн, отметна глава назад и се разсмя.
— Не подценявай съпругата си, братко — каза той подигравателно. — Скъпата Беси може да работи само върху един-единствен проект за собствено разкрасяване, за разлика от Нора Джейн, която е способна да постигне не само неоспоримо персонално съвършенство, но и да ни осигури естетика и комфорт. А сега дано да не е жилаво овнешкото!
— Абсолютно отвратителен си, Уилям Гиър! — възкликна Беси, пресягайки се за поръбената си с дантела носна кърпичка. Знаеш, че изобщо не разбирам от домакинство.
После засия, усмихвайки се на Нора Джейн.
— Моите комплименти, скъпа, за тази вълшебна подредба, въпреки че не мога да си обясня как си се справила. Вероятно произходът ти е по-подходящ за домакинска работа. Ти сама ли излъска фруктиерата?
— Нейният произход ли, Беси? — саркастично я сряза графът, посягайки за чашата с вино, която Бабит току-що бе напълнил. — Да не би да греша? Нима дъщерята на търговеца на въглища стои по-високо от правнучката на сър Джордж Форестър? Или намекваш за месарската присадка? Сигурно не. Ти никога не би могла да бъдеш така декласирана!
Робърт едва потисна усмивката си, докато помагаше на стисналата здраво устни Беси да се настани срещу графа, после бързо зае мястото си в долния край на масата, където отдясно вече бе седнала жена му, а лорд Уилям се мъдреше срещу нея.
— О, Родж, не бъди груб — промърмори Беси най-накрая, вземайки чашата си с вино. — Просто засегнах миналото на Нора Джейн, понеже мисис Темпъл непрекъснато разтръбяваше домакинските способности на детето. Наистина, Нора Джейн, аплодирам успеха ти и завиждам на твоята сърцатост. Как успя да постигнеш толкова много с тези опърничави слуги? Просто ти се възхищавам!
— Аз… аз — започна Нора Джейн, а бузите й пламнаха. — Благодаря ти много, но не искам вино, Бабит — отказа тя учтиво, щом икономът се приближи да напълни чашата й. — Би ли ми донесъл малко лимонада? Знам, че Сюзи приготви известно количество този следобед.
— Веднага, лейди Робърт! — отговори Бабит, удряйки елегантно пети една в друга, и излезе от стаята, като остави Уилям и Робърт с празни чаши.
— Нора Джейн, това не е честно! — запротестира Уилям. — Чаках цял ден за чаша вино. Бабит никога не е скачал да изпълнява моите нареждания толкова бързо.
— Вероятно защото си скаран до смърт с думи като „моля“ и „благодаря“ — каза лорд Робърт, загледан в порозовелите бузи на жена си, като успя да улови погледа на кафявите й очи, преди тя да го отклони и да смачка салфетката в скута си.
— Беси — опита той да поласкае снаха си, тъй като беше сигурен, че независимо от временния си триумф, рано или късно Нора Джейн щеше да се сблъска с отмъщението на Беси. — Още веднъж искам да ти благодаря за твоята проницателност. Ако не беше ти, Нора никога нямаше да се осмели да си подстриже косата в стил „тит“. Да, Беси, ти я вдъхнови. Сигурен съм, че вие, дамите, нашите две, красиви дами, трябва да получите награда. Какво ще кажеш, Родж? По три нови рокли на всяка, а?
— Три ли? — Беси тръсна златните си къдри. — Винаги пропускаш по нещо, Робърт. Та Нора Джейн вече обеща по половин дузина. Нали, скъпа сестро? От собствените й, доста високи доходи… О, да ме вземат мътните! — ахна тя с ръка на устата си, фиксирайки Робърт, после изписка. — Господи, не трябваше да казвам това! Кога най-после ще се науча да си държа езика зад зъбите? Скъпи Робърт, дали не те притесних?
Удоволствието на Робърт от вечерта и от съпругата му се изпари за миг. Доходи ли? Не беше чул нищо за такива доходи. Нима Сюзън Темпъл си е помислила, че обрича внучката си на гладна смърт, докато „Грийн Касъл“ не бъде приведен в ред? Помислила си е, че ще намали храната на Нора, че ще я остави на хляб и вода? Никога през живота си не бе поставян в подобна унизителна и обидна ситуация. Той хвърли пронизващ поглед към Нора Джейн, принуждавайки я да вдигне очи.
— Имаш ли доходи?
— Аз… аз — започна Нора Джейн, като гледаше виновно Робърт през смешно дългите си мигли. — Е, да, всъщност… Мисля, че баба Темпъл ги определи като джобни пари.