— Джобни пари — повтори глухо Робърт, докато в същото време Бабит постави чаша охладена лимонада пред Нора Джейн. Той бе намерил лед! Помещението за лед било наводнено по време на последния дъжд и съдържанието му било унищожено, поне така казаха на лорд Робърт. Но в лимонадата на жена му имаше лед!
Господи, нима се беше оженил за чародейка, омагьосала слугите и направила от тях свои роби?
— Каква точно е сумата, която мисис Темпъл ти е определила като джобни пари, Нора Джейн?
— Сумата ли? — Тя му се усмихна едва-едва, убедена, че това, което щеше да му каже, нямаше да го изпълни с щастие. — Определя се върху лихвите от капитала, който ще бъде мой, когато, хм… по същото време, когато ти получиш втората половина от парите. Сумата варира, Робърт, но е приблизително две хиляди и петстотин лири на тримесечие, поне така мисля — добави тихо тя, толкова тихо, че той трябваше да се наведе напред, за да чуе.
— Но аз нямам намерение своеволно да ги харча, Робърт — обеща тя с нарастваща смелост. — Просто този следобед изплатих със задна дата заплатите на всички домашни прислужници, както и за следващото тримесечие. Това изглеждайте разумно. Мислех си…
— Ти си си мислила? — изсъска лорд Робърт през стиснати зъби. Нищо чудно, че Бабит едва не й целуваше краката! Нищо чудно, че столовата бе приведена в ред. Неговата съпруга, невинната му съпруга купуваше прислугата му! Точно както Сюзън Темпъл купи него. — Ти си си мислела, така ли:
— Две и петстотин? Десет хиляди годишно! Като джобни пари? — намеси се Уилям, точно когато Робърт щеше да изгуби самообладание, нещо, което не беше правил от тийнейджърската си възраст. — Исусе! Робърт, та това е богатство! Прескъпа Нора Джейн, ще се омъжиш ли за мен? Не се безпокой за Робърт. Както ми се струва, ти току-що го уби. Бабит! — заповяда той с вдигната чанта. — Напълни я догоре и не се оттегляй с бутилката! Имаме повод да празнуваме. „Моля“ ли трябваше да кажа, Бабит? — завърши той и намигна на Робърт.
С пълна чаша и, за да разреди напрежението в атмосферата наоколо, Уилям се изправи и изрецитира пасаж от Ричард Шеридън:
Той изпи виното на един дъх и запрати чашата към камината. Не улучи и тя се разби в стената, което накара графа да се разсмее, истински развеселен, а Беси облещи очи и измърмори, че е принудена да живее сред варвари. Нора Джейн пък отново сведе поглед към скута си с побледняло лице и с рамене, приведени под тежестта на нещастието.
По-късно, много по-късно лорд Робърт научи, че вечерята е имала голям успех с печеното говеждо в средата на масата, освежено с вкусни зеленчуци и сосове, гордост за слугите от кухнята. И за изключително скромната лейди Робърт, която само бе помолила слугите да направят най-доброто, на което са способни.
Ясна бе причината за закъснялата информация, която той, лорд Робърт, бе получил! Веднага след поетичния изблик на Уилям той захвърли салфетката си и напусна разярен стаята. Минути по-късно напусна и „Грийн Касъл“, отправяйки се към селото за порция печен гълъб и няколко халби бира. След това отново се потопи в яда, разочарованието и объркването си.
В мислите си упрекваше жена си. Неговата красива, съблазнителна, приличаща на дете, невинна и въпреки това не съвсем наивна, и въпреки това любопитно брилянтна, непредсказуема съпруга. Той знаеше, че беше неин съпруг, за което беше платено.
Въпреки че, мислеше си той, докато се настаняваше в собствената си стая за през нощта с крака, щръкнали извън късата кушетка, някои неща просто не можеха да се купят.
И неговата мъжественост беше едно от тях!
В крайна сметка нямаше да се мисли до побъркване върху думите на Беси, че Нора Джейн винаги щяла да изпитва болка при правенето на любов и раждането щяло да застраши живота й. Изпълнил си беше задължението, но това не означаваше, за Бога, че щеше да продължи да й прислужва сега, когато месарската внучка бе станала лейди Робърт. Проклет да бъде, ако се приближи до жена си пак, докато не измине адски дълъг период, докато не докаже, че може сам да се справи с „Грийн Касъл“, че той е господар на имението, господар на дома си, господар на собственото си сърце. А междувременно Сюзън Темпъл да върви по дяволите с нейния правнук!
Глава осма
Какво ли би било, ако този свят ми бе разкрит миналата нощ?