— Наистина имам, милейди. Това… това е той!
— О, здрасти, Нора Джейн! — изви трели Уилям, появявайки се иззад една доста вулгарна статуя на Бакхус, Бога на забавленията. — Кажи на този труп да си върви по пътя, ще го направиш ли? Той плаши приятеля ми и аз няма да търпя това!
Нора Джейн завъртя очи в недоумение, като видя, че Уилям държи чаша, пълна догоре с бренди.
— Уилям, какво, за Бога, смяташ да правиш?
— Негово благородие смята да се бори с тази статуя, м’дам — каза мистър Хароу, като кършеше ръце с такова трагично изражение, че Нора Джейн се зачуди какво привлекателно, по дяволите, е намерела Рейчъл в този слаб кривокрак човечец.
— Опитах се да убедя негово благородие, че Бакхус не може да се възстанови — забележете огромните пукнатини в основата му. Но той изобщо не ще да чуе за изхвърляне. — Мистър Хароу изкриви лице и прочисти гърлото си, отбягвайки да погледне Нора Джейн в очите. — Той… той казва, че му е брат, м’дам.
— Мой брат! Точно! Братът на душата ми, сърдечен приятел, единственият мъж, който ме разбира. — Уилям продължи да стиска с една ръка статуята, като в същото време се наведе напред да огледа лицето й. — Не съм ли прав, Бакхус, стари приятелю?
Вдигна чашата си до мраморните устни на статуята.
— Ето ти, братко. Сръбни си малко.
— О, Уилям — Нора Джейн гледаше нервно как статуята леко се наклони на една страна, застрашавайки девера й, — твърде много си пил.
— Твърде много ли? „Дрън-дрън“, сестричке, ако трябва да цитирам скъпата Беси, която ме изхвърли от Червения салон, където унищожава един гоблен, представящ добродетелите на пролетта. Тя казва, че съм отвратителен. Не съм отвратителен, нали, Нора Джейн?
За голямо облекчение на Нора Джейв, той пусна статуята и се запрепъва през стаята, докато застана точно срещу нея. Люлееше се насам-натам и я гледаше в упор, с обхванати от треска сини очи и с изкривено шалче. Изглеждаше толкова млад, толкова тъжен…
— Няма ли да чуя нещо, Нора Джейн? Няма ли да чуя най-блестящото нещо, което някога е казвал човек? — попита той, обръщайки се отново към статуята. — Съжалявам, старче, не се отнася за тебе — каза той на каменния Бакхус, после отново погледна Нора Джейн, Движенията му бяха забавени и тя знаеше от тъжния си опит, че скоро щеше да заспи, както си стоеше.
— За какво говорех? — попита той, сбърчвайки вежди. — О, да! Щях да ти кажа най-брилянтното нещо, най-брилянтното, което някой е казвал. Лесинг го е казал. По дяволите! Имало ли е изобщо подобно име? Немско, мисля. Както и да е, той е казал, Лесинг е казал: „Човек може да пие прекалено много, но никога не пие достатъчно“. Сега кажи, Нора Джейн, това не е ли брилянтно?
— Трябва да го махнете оттук, м’дам. — Хленченето на мистър Хароу се бе засилило. — Иначе не бих могъл да гарантирам за статуите.
— Разбирам — каза Нора Джейн, обви с ръка кръста на лорд Уилям и го поведе към библиотеката, където се надяваше да го убеди да легне на дивана, преди да се строполи някъде.
— Сега можете да си продължите работата, мистър Хароу. Уилям, чуй ме молеше го тя, тъй като тежестта на тялото на „Негово благородие“ заплашваше да събори и двамата на пода. — Трябва да ми помогнеш. Прегърни ме, само за равновесие, нали разбираш.
— Р-р-азби-и-ра се, малка Нора Джейн — откликна пиянски Уилям. Тя забеляза, че чашата му вече бе празна и сигурно не беше първата, нито шестата за деня, въпреки че скоро бе превалило пладне. — Ти ще спасиш Бакхус заради мене, нали? Той е най-добрият приятел на сърцето ми, мой брат. — Малка Нора — продължи той като вървяха бавно към вратите, водещи от малкия салон до библиотеката, а гласът му отекваше глухо под стъкленото кубе. — Скъпа, сладка, прекрасна, малка Нора. Нашата работна пчеличка. Искаш ли пак да декламирам, скъпа сестричке? Да поупражнявам гласа си, да демонстрирам великолепното си ораторско изкуство, „дори полупиян:“ Това е единственият ми талант, знаеш ли? Единственият ми талант — завърши той тъжно.
Уилям взе да се накланя много към Нора Джейн. На нея й се щеше той да се концентрира върху ходенето, вместо върху говоренето, но беше готова на всичко, само да продължава да се движи.
— Разбира се. Уилям. Продължавай, рецитирай ми.
Той постави целувка върху челото й, благодари й и вдъхновено изрецитира:
— Това беше от Исак не знам кой си. В момента не си спомням. Но това си ти, малка Нора, собствената ни сладка работа пчеличка, използваща всеки час от деня. Обичам те, Нора Джейн Гиър — довърши той, лепвайки друга целувка някъде до дясното и ухо. — Аз истински, истински те обичам.