Някъде откъм вътрешността на библиотеката се чу слаб звук, може би смях дори.
— Така ли, Уилям? Е, а аз как да приема това, а?
— Робърт! — възкликна Нора Джейн. Веднага и дойде наум, че е облечена в една от най-старите си рокли, а върху нея бе метнала не много чиста престилка. Косата й беше в безобразно състояние, разрошена и пълна с паяжини, понеже работеше заедно с чистачките. Защо не си беше облякла една от новите рокли? А по всяка вероятност, имаше и петна от сажди по лицето си.
И въобще не й хрумна, че Робърт може да я ревнува от лорд Уилям. Това би било най-смешното нещо. Първо — Уилям беше пиян, и второ съпругът й изобщо не го бе грижа кой я обичаше. Естествено, след като сам не се интересуваше от нея…
Та тя го виждайте единствено на вечеря. „Грийн Касъл“ беше огромна къща и двама души спокойно можеха да живеят в нея с години, без изобщо да се виждат, както тя и Робърт правеха по негласно споразумение от известно време.
— Робърт! — повтори като ехо комично Уилям, надничайки в стаята към мястото, където стоеше брат му и държеше нещо, приличащо на писмо. Какво нравиш тук посред бял ден? Не трябваше ли да си зает с нещо навън, да израждаш теле или да чистиш конюшните, например? Няма значение — каза той, махвайки за нещастие с тази ръка, с която държеше чашата. Изпусна я и тя се разби на пода. — Просто се махни, моля те. Казвам на жена ти колко много я обичам. Всъщност я обожавам. Само добри неща се случват в „Грийн Касъл“, откакто Нора Джейн е тука.
— Така ли, Уилям? — Робърт сгъна писмото и го пъхна в жакета си. — Какво стори, Нора Джейн? Бръкна в дълбоката си кесия, за да снабдиш брат ми с бренди ли? Ето откъде го взима. От щедрата си, наивна, малка снаха. Никой в селските кръчми не би му продал. Погрижих се за това. Така че мога да си направя заключение, че си си купила нов обожател. Първо домашната прислуга, после Беси, чиято любов никак не е евтина съдейки по роклите, с които се ветрее тия дни, а сега и по-малкия ми брат. Дори аз бях купен, въпреки че не мога да се оплача, нали? В края на краищата си имах цена.
— Ох, ох — каза Уилям, изтъпанчвайки се пред Нора Джейн, — мисля, че нашият лорд и господар е ядосан от нещо, малка пчеличке. Внимавай сега, може да ни намушка с рогатата си глава на бик, какъвто си е. Но не се тревожи. Аз ще те пазя.
— Дръпни се от нея, глупако, преди да си паднал отгоре й — нареди Робърт, като бързо пресече стаята и сграбчи брат си за рамото, бутайки го не много нежно към тъмносиния кожен диван. — Дори и пиян, трябва да знаеш, че убиването на златната гъска няма да ни донесе нищо добро.
Уилям се спъна няколко пъти, после се стегна и се обърна, за да се втренчи вбесен в по-големия си брат.
— Ти си магаре, Робърт. Знаеш ли това? Аз може да съм пиян, но ти си задник! — Казал всичко, което явно искаше да каже, лорд Уилям се изпъна като свещ и тръгна сковано към гостната, където, без съмнение, щеше да се строполи върху един от малкото столове и да спи, докато сервират вечерята.
Нора Джейн трябваше да си напомни да изпрати някой да донесе одеяло за него, иначе щеше да се простуди.
Тя се пребори с желанието да последва мъжа си и остана на място. Смъкна ожесточено кърпата от главата си и прокара пръсти през късата си коса, за да я приглади поне малко, докато Робърт наблюдаваше как брат му напредва.
— Трябва да говоря с тебе — каза Робърт веднага, след като лорд Уилям изчезна. Усещане за нещо предопределено, което трябваше да се извърши, потрепваше във въздуха. — Налага се да замина от „Грийн Касъл“. Утре.
Нора Джейн се стресна така, като че ли току-що я беше ударил.
— Заминаваш? — Тя не искаше той да замине. Никога не бе го искала. О, беше си го помисляла, когато му беше много ядосана за това, че я пренебрегваше, но никога не го бе искала наистина. — Къде? Защо?
Робърт приседна на ъгъла на писалището, а десният му крак увисна над пода. Нора Джейн забеляза, че по ботушите му имаше полепнала кал, явно току-що е пристигнал от полето.
Тя знаеше, че не бе получил писмо със сутрешната поща, така че писмото в жакета му трябва да е било доставено от някой, намерил време да го открие из чифлика.
Сърцето й се разтуптя, усетило опасност, грозяща съпруга й.
— Касълриф се е развилнял на конференцията и Уелингтън ме вика във Виена да му помогна да прецизира нещата. Талейран и Мурат са се хванали за гушите, а после изненадващо се съюзили. Крал Луи и останалите от Бурбоните не са нищо повече от тъжна шега. Ако не сме изключително внимателни, Нора Джейн, Наполеон може да реши, че сме оплескали работата и ще направи опит да отплава за Франция, за да я спаси, както той би се изразил. И Бог да ни е на помощ тогава. Седем фрегати и хиляда мъже са предоставени на разположение на императора, ако реши да поеме такъв курс. Как е възможно победителите да дадат на изгнаника такива опасни подаръци?