Неговата Нора. Неговата Нора с огромните кафяви очи. Неговата Нора със зацапаното личице и навитите ръкави, която показваше на прислужниците какво точно иска от тях. Неговата Нора, храбрата малка фея, която някога той смяташе за кръгла нула.
Колкото и да се мъчеше да си повярва, че тя е пресметливо, умалено подобие на баба си, знаеше, че не е така. И никога не е било. Тя вършеше всичко от загриженост, независимо от това, на което я бяха научили, независимо от това за кого я бяха омъжили. Тя просто и напълно естествено стана господарка на „Гриин Касъл“.
Успехът й сред прислугата първо ядоса Робърт, въпреки убеждението му, че тя е сторила необходимото. По-нататъшният й успех с къщата бе смайващ. Тя вършеше чудеса. Компетентността и беше невероятна. Притежаваше добър вкус и безпогрешно разпознаваше красотата.
Накратко, Нора Джейн беше точно съпругата, която той искаше, жената, от която се нуждаеше.
Но тя не беше негова жена. Не и в пълния смисъл на думата. Не му беше жена от втората вечер след венчавката им, когато прекараха няколко идилични мига в кухнята и той допусна първичния си инстинкт да го завладее, люби я за втори път, причини и болка за втори път.
Само да се бяха срещнали случайно, той и Нора Джейн и естествено да се бяха влюбили и оженили. Само да не беше се подчинил на амбициите на Сюзън Темпът! Само ако не бе допуснал да бъде купен, а Нора Джейн — продадена. Изминаха два месеца и той все още не можеше да си обясни това, което бе извършил в името на „Грийн Касъл“. Все още не можеше погледне недоверчивите, питащи, невинни очи на Нора Джейн, защото се чувстваше виновен за странното им начало страхуваше се от думите на Беси, че Нора Джейн би могла да заплати с живота си за така желания от Сюзън Темпъл внук.
Нора Джейн не беше бременна, поне така изглеждаше. Това все пак беше нещо, някаква малка надежда. Особено сега, когато заминаваше, за да се бие в още една война, ако Уелингтън правилно бе преценил вятъра, който духаше от Наполеоновата Елба.
Робърт много-много не вярваше на приказките на Беси за крехкото тяло на Нора Джейн и за трудностите, които щяла да има при едно раждане. Беси — той бе открил това, наблюдавайки отблизо усмихнатата бърбореща жена — се оказа по-умна, отколкото всички подозираха.
Не беше много интелигентна, но пък бе изобретателна, хитра и подла като лисица. Като играеше ролята на безмозъчна светска дама, тя можеше да каже всичко, да направи всичко, да посее семената на раздора, да пожъне въпроси без отговор, да върти и обръща думите си в зависимост от аудиторията и целите си.
Видя я да прави това с брат му Роджър, размахвайки като знаме любовта си към него, докато в разговора внимателно вмъкваше с меден глас намеци за осакатяването му и за неминуемия му близък край.
Тя си играеше по този начин и с Уилям. Уж го порицаваше закачливо за пристрастяването му към алкохола, но винаги, с остър поглед или намек, му напомняше, че е прав да пие, тъй като е разсипал живота на брат си.
Сега беше ред и на Нора Джейн. Тя изглежда харесваше Беси, но беше толкова млада, толкова наивна, та не можеше да разбере, че Беси щеше да я ласкае само, докато й изнасяше. Беси я коткаше само заради новия гардероб и изреченото с половин уста обещание да й позволи да замине за градската къща на „Гросвенър Скуеър“ през март, уж с цел да подреди там, в случай, че Нора Джейн изобщо пожелаеше да пътува до „Мидхърст“.
След като тази жена веднъж се добереше до Лондон, Робърт знаеше, че Нора Джейн щеше дълго да чака да я види отново. Но дали Нора Джейн беше толкова невинна и наивна, колкото Беси предполагаше? Може би тя беше по-умна от всички останали!
Робърт отметна завивките и стана от неудобната кушетка. Отиде до прозореца и се загледа в неподдържаните градини, пожелавайки си за хиляден път да не е токова горд и такъв инат.
Ако беше малко по-отстъпчив, нямаше да прекарва нощите си в своята стая или в библиотеката, където работеше. А после прегъваше високата си фигура на четири върху кожения диван.
Само ако можеше да отстъпи мъничко, да признае това, което очите, умът и сърцето му говореха, тогава щеше да падне на колене пред Нора Джейн и да я моли за прошка, че е бил такъв „задник“, както Уилям го нарече. И какво значение имаха причините за женитбата му с Нора Джейн? Те бяха женени.
Не явно той не обичаше достатъчно съпругата си, но й се възхищаваше и я ценеше. А още повече я желаеше. Като се оставят настрана мотивите на Беси, която не искаше Нора Джейн да роди наследник, при положение, че самата тя не можеше, се оказваше, че той — уж търпелив съпруг и обигран любовник, не можеше да накара Нора Джейн да се отпусне в прегръдките му и да вземе дейно участие в правенето на любов, вместо да изтърпява всичко това.