Не му беше нужна нова покана. Устните му откриха нейните и жадно, алчно се впиха в топлата влага на невинната й прелъстителност, а зъбите и езикът му подхванаха нейните в еротичен двубой.
— Толкова си сладка, толкова сладка… — изстена той, докато покриваше лицето и шията й с целувки, а езикът му проследяваше очертанията на брадичката й, вълнуващите вдлъбнатини зад ушите й, пулсиращите вени в основата на гърлото.
Кожата й беше мека, топла и толкова жива… И той бе сигурен, че тя отново му поднася себе си, както бе направила и през брачната им нощ.
Но този път беше различно. Тя обгръщаше раменете му с малките си ръце, пръстите й се забиваха в мускулите му, собствената й уста целуваше врата му, гърдите, раменете му. Нора го заливаше със съгласието си, с неопитността си, смесена с нетърпението да му достави удоволствие, докато той си помисли, че ще експлодира от екстаз, причинен от самоукия й плам.
Той отново откри устните й, разтвори ги и плъзна език вътре, докосвайки небцето й, втурнал се навън и навътре, в такт, наложен от предстоящото му навлизане в тялото й. Сърцето му се разтопи, когато тя не се вкамени, а го посрещна жадно, дори ухапа езика му, когато той се опита да се отдръпне.
Беше божествено, беше повече от божествено да държи жена си в своите прегръдки и тя да е изпълнена с желание, дори с нетърпение.
Докато той почти лежеше върху нея, повдигнал се съвсем леко, ръцете му се придвижиха към малките й гърди. Пръстите му напипаха твърдите й зърна и ги накараха да пламнат. После той смъкна тялото си надолу и смени ръцете с устата си, обгръщайки връхчетата по ред, наслаждавайки се на малкия триумф, донесъл му слабия стон на Нора Джейн в отговор. Робърт усещаше движенията й към него, предлагащи му още по-лесен достъп до нейното тяло.
Какво я бе променило така изобщо не го интересуваше в момента. Всичко, което можеше и искаше да направи, беше да приеме предложеното от нея и да й даде същото в замяна.
Той спусна ръка към талията й, погали бедрото й с пръсти. После се осмели да плъзне тези пръсти ниско под корема й, точно над къдрите, които криеха търсеното съкровище.
Коремът й беше плосък, почти хлътнал и той можеше да опипа тазобедрените й кости, можеше дори да запълни мястото между тях с разтворената си длан, толкова мъничка беше.
Това го накара да спре, напомни му за предупрежденията на Беси. Но той изхвърли от съзнанието си тази нелепа мисъл, когато Нора заби пети в дюшека и повдигна бедрата си към ръката му, отправяйки му покана да продължи.
Той си позволи интимното докосване и краката й се разтвориха, а тя въздъхна в ухото му. После отново въздъхна, щом той плъзна пръсти в гнездото от къдри и по-нататък, към сладкия й, тайнствен център.
И тя беше готова за него. Не беше за вярване, но тя беше готова за него, влажна, топла и разтворена.
Въпреки че сърцето му биеше до пръсване, а тялото му изгаряше, той си наложи да забави темпото, за да се наслади на отговора на Нора Джейн. Не искаше да я обладае, преди да чуе стоновете дълбоко в гърлото й, преди да усети трепета й под пръстите си, довели я почти до безумие.
— Толкова си сладка, толкова прекрасна. Няма да ти причиня болка, Нора — прошепна й той, бавно насочил се между краката й. — Никога няма да ти причинявам болка — закле се докато потъваше в нея, изпълвайки я, като през цялото време я успокояваше с ръце, целуваше лицето, ушите, очите, косата й. — Никога няма да те боли… няма да те боли… О, Нора!
Тогава старият като света ритъм го обхвана и бедрата му се задвижиха, без да бъдат ръководени от съзнателна мисъл, а тя вдигна крака, за да ги обвие около кръста му… Той се приповдигна на лакти, за да я гледа… да се взира в мястото, където се съединяваха телата им… да наблюдава чудото, потъвайки в хубавите кафяви очи, когато тя сграбчи здраво раменете му, с отхвърлена назад глава, със стисната между зъбите долна устна, с гърди, примамливо белеещи се на светлината на свещите… И дойде мигът, когато той усети тялото си готово за финалното освобождаване, а нейното дишане се учести, накъса… И заедно те се понесоха нагоре, към далечната луна и още по-нататък, където всички звезди блестяха по-ярко от слънцето.
Тогава той я прегърна и взе да я успокоява с гальовни, нищо незначещи звуци и нежни целувки, докато чакаше тялото й да престане да трепери и собственото му сърце да се върне към нормалния ритъм.
Не проговори, не искаше да развали магията на изтеклите мигове с нещо толкова незначително като обикновените думи. Само покри телата им с одеялата и продължи да я притиска в обятията си, преизпълнен с обич и проклинайки се наум за глупостта си, накарала го да прахоса изминалите седмици далеч от нея.