— Робърт? — промълви най-после тя, като повдигна глава от рамото му.
— Шшт, малкото ми — зашепна той, като зарови пръсти в косата й и я притисна отново към себе си. — Имаме толкова много да си кажем, толкова много да разберем един за друг. Толкова неща трябва да ти обясня. Но нека не разваляме това съвършенство с думи. Просто си лежи и ми позволи да те прегръщам. Нека на сутринта да отнеса със себе си сладкия спомен за съпругата си. Това ще направи пътуването ми по-леко и ще ускори мисията ми. Защото не искам нищо друго, освен отново да бъда с тебе.
Той почувства, че тя кима утвърдително, после въздъхна, притискайки тялото си още по-близо до неговото и почти веднага потъна в сън, като дете, изтощено след дълъг ден, изпълнен с приключения.
Робърт се усмихна в тъмното, давайки си сметка, че и за двамата това беше истинско приключение. Приключение, изследващо великолепното правене на любов. Сега той знаеше, че беше човек с късмет и бъдещето беше пред него. Сюзън Темпъл му беше направила услуга. Гордостта вече не означаваше нищо. Той имаше „Грийн Касъл“, имаше храбра, желаеща го съпруга и един ден щеше да има син.
В един момент обаче хладна тръпка премина по гърба му и скова усмивката му. След толкова измъченото им начало сега беше фантастично. Но в живота бе невъзможно да имаш всичко, да постигнеш абсолютното съвършенство. И той го знаеше. Действителността винаги се намесваше.
Той обви още по-здраво ръка около тялото на Нора Джейн, като му се щеше да я събуди, да я люби отново и да се поддаде на молбите й да не я напуска.
Тя беше стопроцентова жена и щеше да бъде напълно нормално, напълно в природата й да иска да го задържи сега, когато бяха толкова близки. На него също му се струваше съвсем естествено да забрави, че Уелингтън го зове, и да остане. И тъй като не беше убеден, че ще може да откаже на молбите и, той и позволи да спи.
Самият Робърт обаче не беше склонен да изпусне дори миг от времето, останало му да прекара с Нора Джейн. Той остана да лежи, болезнено буден, заслушан в равното й дишане, докато зората започна да се прокрадва на хоризонта.
Тогава, сигурен, че Бригъл ще го чака долу с багажа, той целуна нежно спящата си любима, и тихо се изниза от леглото, от стаята… За да отпътува надалеч от „Грийн Касъл“… От жената, която се беше престрашил да обича… От жената, която се бе научила да обича…
Интерлюдия
Желания
Глава девета
Аз съм причината за нещастието на Франция. Аз трябва да намеря лек.
1815
— Не мога да разбера защо продължаваш да отказваш поканите ми за вечеря — каза Нора Джейн на Елизабет Франклин, млада вдовица, която бе срещнала по време на едно от редките си посещения в селото, докато двете вървяха през банкетната зала на път за Кръглия салон. Той беше второто любимо място на Нора Джейн сега, след като повечето от официалните стаи бяха подновени.
Тя дръпна шнура на звънеца до вратата, сигурна, че Бабит скоро ще се появи, като донесе чай и топли кифлички.
— Прекарах месеци след женитбата си, убеждавайки се, че има, както Едмунд Бьорк е написал, „граница, при която търпението престава да бъде добродетел.“ запомни това, Елизабет.
Елизабет се усмихна снизходително, тъй като беше поне с десетина години по-голяма от Нора Джейн и без много да се церемони, беше поела ролята на по-голяма сестра.
— Чела си много потънали в прахоляк книги, а, Нора? Внимавай, иначе като се върне Робърт вкъщи, ще открие, че се е омъжил за учена домакиня. Представяш ли си колко озадачен ще бъде!
— Глупости! Робърт никога няма да се учуди, не би си го позволил. Но не ме прекъсвай, моля те. Идва момент, Елизабет, когато трябва да извадим на въздух мечтите си, в противен случай трябва да ги оставим да умрат. Робърт ме научи на това. Може и да не мога физически да променя външния вид на малката мишка, която баба Темпъл продаде на семейство Гиър, но се научих да си развързвам езика. Това е много забавно и изключително обнадеждаващо. Сега е време ти да уловиш мечтата си и силно да я раздрусаш!
Усмивката на Нора Джейн беше повече любопитна, отколкото закачлива.
— Сигурно още се страхуваш да видиш Роджър.
Елизабет — висока, стройна жена с лешникови очи и светлокестенява коса, сложи ръце на кръста си и наведе глава.