— Мисля си, че ми обеща да не споменаваш името на граф Ийстърли в мое присъствие, Нора Джейн — с по-розовели бузи сгълча тя тихо приятелката си.
— Недей да разваляш всичко сега, като се самоизолираш, Елизабет. Това не ти подхожда.
Нора Джейн посочи на приятелката си стол и сама се настани срещу нея, като същевременно се наслаждаваше на ранното мартенско слънце, което огряваше масивния стъклен купол. Дъгите му превръщаха огромната кръгла стая в блестящо кълбо, в процъфтяваща градина в интимен, макар и официално мебелиран кът.
Церемониалните помещения бяха почти завършени, с изключение на Кралската спалня. По тази причина баба Темпът още се намираше в „Темпъл Манър“ и несъмнено си гризеше ноктите от нетърпение. Сега Нора Джейн беше единствената жена в „Грийн Касъл“. Също както цветята в солариума най-после тя бе разцъфнала, след тежка зима, след осемнадесетгодишна летаргия.
— Нали ти споменах, че преди три дни Беси замина за Лондон? — каза тя след малко. — На първи март, ако трябва да бъда точна, за да се подготви за сезона — завърши тя закачливо, внимателно следейки реакцията на Елизабет.
— Не, не си и много добре го знаеш — отвърна кратко Елизабет, с очевидно повдигнат дух. — Глупости, Нора не мога да повярвам, че си го мислиш, че вярваш, че ще отида при Родж, понеже жена му я няма. И изобщо не се опитвай да ми споменаваш онази работа, която Робърт ти бил казал за нещастния брак на Родж. Няма да си позволя никакви надежди заради такива безсмислици. Може и да съм изтеглила лоши карти преди десет години, но не съм безсъвестна. Знам си мястото.
Нора Джейн се засмя.
— Твоето място ли, Елизабет? И ако това не е най-глупавото нещо! Ако аз си знаех мястото, мислиш ли, че щях да съм тук като лейди Робърт, господарка на „Грийн Касъл“ и надзирател на цялото занемарено имение? Още си мисля, че е неразумно от страна на Робърт да се мотае по цяла Европа и Бог знае къде още, като че ли е млад ерген на пътешествие. Ако може да се вярва на редките му писма, скоро щял да се върне. Конгресът в края на краищата ще стигне до приемливо решение. Бедният ми, броди из цяла Европа по разпореждане на дука и се опитва да следи за изпълнението на най-различните споразумения. Във всеки случай Робърт вярва, че мистър Ралфбергер ще поеме задълженията — напомни Нора Джейн на Елизабет, въпреки че нямаше намерение да я занимава с имението.
Макар и в по-добро състояние от деня на венчавката й, чифликът далеч не беше процъфтяващ. Той беше потънал в забрава, а тя самата не изпитваше особена тъга от отсъствието на съпруга си. Без неговото наблюдение и притеснение, Нора Джейн бе размахала свободно криле. Бе стигнала до извода, че е постъпила правилно онази вечер, когато отиде при Робърт. Освен това той щеше да се върне у дома някой ден. Все някой ден! Междувременно Нора Джейн имаше намерение да накара Елизабет да повярва, че женитбата й е била успешна.
— О, да, „покойният“ мистър Ралфбергер.
— Не се смей, Елизабет! Той ми писа миналата седмица, за да съобщи, че ще е необходим може би още един месец, преди жена му да е готова да издържи на едноседмично пътуване по калните пролетни пътища. Просто си представи Елизабет, три бебета наведнъж, и то момчета! Не бих кроила подобен план. Но къщата за тях е готова, и то повече благодарение на теб и Роби, отколкото на мене. Не знам как щях да намеря време да я оправя и да се погрижа да добавят друга стая, ако ти не беше предложила услугите си първия път, когато дойдох на оглед.
— Нямах избор, ако си спомняш — усмихна се Елизабет — Тъй като това място стоеше празно, откакто си отиде последният управител на чифлика, непослушният ми син се беше настанил там и вярваше, че това е неговият замък. Но Роби се държа добре, нали?
— Е вече не вкарва любимата си коза вътре, щом завали, ако това имаш предвид — съгласи се Нора.
Появи се Бабит с голям сребърен поднос в ръце и занарежда сервиза за чай върху ниската масичка между двата стола.
Двете жени останаха смълчани, докато икономът подреждаше прецизно всяка чашка и чинийка, и после се оттегли с официален поклон към Нора Джейн, без да каже дори дума.
— Усещаш ли студенината му, Нора. Той ме мрази — заяви Елизабет, посягайки към каничката с чай.
— Кой? Бабит или Родж?
Елизабет сви рамене.
— И двамата, предполагам. Бабит, понеже се злепоставих, като избягах в Гретна Грийн преди десет години, а миналата есен се върнах в къщата на умиращата си майка от Хейстингс като вдовица, без пукната пара и с дете. Ние сме далечни роднини с Бабит и той винаги е бил света вода ненапита, още преди да поеме ключовете на иконом.
— А Роджър? Не можеш наистина да си вярваш, че и той те мрази — продължи Нора Джейн, като си отбеляза наум да обсъди с иконома на семейство Гиър какво представлява прошката като добродетел.