— Сигурно не. Омраза не е точната дума, въпреки, че го разочаровах. Но какво друго можех да сторя, Нора. Не е никаква тайна колко луд за пари е маркизът. Той забрани нашата женитба с Роджър, както и трябваше. Бях само дъщеря на учител и нямах дори коза, която да му донеса в зестра. Не можех да остана тук с разбити надежди, толкова близо до Родж, без да имам възможност да съм с него. Не ставах и сега не ставам за съпруга на граф — бъдещ маркиз. Ако Джак не се беше съгласил да ме отведе, не знам какво щях да направя. И все пак ето ме отново тук, в сянката на „Гриин Касъл“, отново близо до Роджър, без да мога да го виждам, без да мога да му кажа дума дори. Животът ми май се завъртя в доста омагьосан кръг…
— Можеш да го видиш, Елизабет — за кой ли път вече отбеляза Нора Джейн. И за нея не беше лесно да събере смелост и да отиде при Робърт в онази нощ, но го направи. Сигурно и Елизабет, много по-силна от нея, можеше да стори същото. — Той не е на луната. Той е там, където седи винаги по това време на деня в гостната, в семейното крило. Съвсем сам. Няма ги нито Уилям, нито Беси.
— Не това имах предвид, Нора, и ти го знаеш — въздъхна Елизабет, после тъжно се усмихна. — Но стига. Просто отказвам да бъда мрачна в такъв чудесен ден. И няма да ти позволя да ме подведеш. Кажи ти как се чувстваш? Още ли ти е толкова лошо сутрин?
Очите на Нора Джейн заблестяха пакостливо, но след като беше направила всичко възможно, в момента трябваше да се оттегли от бойното поле. Тя обаче знаеше от Робърт, че Роджър вече е направил постъпки за развода си с Беси. Мисълта приятелката й да приеме ролята на нейна етърва й се струваше доста приятна.
Роджър отчаяно се нуждаеше от някой, който да го обича. Беси демонстрираше привързаност, но и на слепеца бе ясно, че не изпитваше нищо към него. Дори напротив, целенасочено и жестоко тя го нараняваше.
— Дали ми е било лошо ли? Не, не и през последните няколко дни — каза тя, подхванала новата тема. — Но не говори за това в „Грийн Касъл“, където и стените имат уши. Никой, освен тебе не знае за положението ми. Дори Мариан. Надявам се настроението ми да се подобри. Бедната Мариан. Притеснявам я почти всеки час, като от кикотене преминавам към сълзи, и то по най-дребни поводи. Вчера, когато й казах, че ще се поразходя до езерото, Мариан ми отговори, че няма да се изненада, ако се върна в къщата разплакана, защото пантите са принудени да обикалят наоколо боси. И знаеш ли, тя не преувеличава.
Елизабет се разсмя.
— Това също ще отмине. Евентуално. Надявам се. Толкова съм ти благодарна, че ми обясни нещата, свързани с раждането, Елизабет, след като Беси така ме изплаши. Никога няма да й простя това, тъй като съм убедена, че съветите й бяха злонамерени. О, Елизабет, само да бях сигурна, че Робърт ще получи писмото ми, щях да му пиша, че очакваме дете. Съдейки обаче по въпросите в собствените му писма, той рядко получава новини от „Грийн Касъл“. Но скоро ще си дойде, сигурна съм.
Елизабет повдигна вежди и поклати тъжно глава.
— Разбирам защо предпочиташ да му съобщиш радостната новина, като се върне. Но аз познавам Робърт още от детството му и не мисля, че той ще бъде доволен като разбере, че жена му не му е съобщила за проблемите с мистър Ролфбергер. Щом не можеш да разчиташ на пощата до Континента, можеш да пишеш до Лондон. Отдавна е време маркизът да се прибере в своя дом и да поеме задълженията си. А ако това не стане, можеш да помолиш Уилям за помощ.
Слушайки приятелката си, Нора Джейн се облегна на стола и установи, че сама е изяла всичките кифли. Честно казано, ако не криеше от закуската, която Мариан й носеше всяка сутрин, щеше да поглъща всяко нещо, попаднало пред погледа й.
Скоро нямаше да може да държи в тайна бременността си. Сигурно докато Робърт се прибереше, щеше да стане огромна!
— Уилям ли? — повтори тя и се засмя печално. — Той наистина е чудесен, Елизабет, но ако се окаже дори наполовина така изобретателен при управлението на „Грийн Касъл“, колкото е при снабдяването си с френски коняк, нищо повече няма да ми трябва. Робърт не трябваше да му отпуска средства.
— Френски коняк ли каза? Мислех си, че просто е изобретил начин да се вмъква в избите на „Грийн Касъл“. Но френски коняк! Как не се сетих по-рано! Нищо чудно, че го срещам толкова често в селото.
— Но Робърт ме увери, че е предупредил всички съдържатели на кръчми Уилям да не купува коняк от тях.
— Не от кръчмите, глупаче. — Ядосана, Елизабет тупна чашата си върху подноса. — С парите си той купува коняка от контрабандистите. Търговията между нашите рибари и Кале процъфтява от години, за съжаление дори и през войната. О, Нора, хванахме го! Всичко, което трябва да направим, е да си поговорим с Джонсън. Той е местният водач на свободно практикуващите търговци, а ми е и братовчед, както и на Бабит. Това ще помогне, за да затворим кранчето на лорд Уилям Гиър. Хайде! Твърде важно е, затова ще позвъним на Бабит. Ще го заловим в бърлогата му и да върви по дяволите неговото целомъдрие!