— Един по-добър въпрос, сър — отговори Робърт, вече представящ си първия си разговор с волевия Уелингтън. — Как може той да застане пред Съюзниците?
Докато Робърт стигна до Виена, въпросът с лоялността на Хабсбургите беше решен от дъщерята на австрийския император, Мария Луиза, съпругата на Наполеон. Сега тя живееше открито с един австрийски офицер и настояваше четиригодишният й син, наричан някога гордо Наполеон Франсис, да се нарича само Франсис.
Тя бе написала официална декларация до Конгреса, заклевайки се, че няма нищо общо с императора изгнаник и бе помолила тя и синът й да бъдат взети под протекцията на Съюзниците. Каква преданост на влюбена жена!
Но Наполеон все още имаше верните си французи, които добре се биха в миналото. Амбициите на Наполеон никога не се бяха ограничавали само с Франция. Никой не вярваше, че той се е отказал от плановете си да завладее света.
На тринадесети март официално бе оповестено становището на Конгреса:
Силите заявяват, че Наполеон Бонапарт постави себе си над гражданските и обществени отношения и по този начин, като враг и нарушител на мира в света, е обявен за общо преследване.
Император Наполеон Бонапарт сега бе извън закона. Никога повече нямаше да се обръщат към него с каквато и да било официална титла. Той вече бе заклеймен като „узурпатор“, като „човек извън закона“.
А войната сега беше неизбежна.
— Проклятие! — избухна лорд Робърт Гиър, останал сам в стаята си, загледан в Дунава. Той проклинаше Конгреса, Мария Луиза, патетичния Бонапарт, кълнеше всичко и всеки, който го разделяше от „Грийн Касъл“, от Нора.
Моя най-скъпа Нора…
Нора Джейн се изчерви, като прочете на глас тези думи пред Роджър, Уилям и Елизабет. Всички се бяха събрали заедно в семейната гостна през ранния майски ден. Тя усети леко вълнение в нежно закръгления си корем и беше сигурна, че детето на Робърт също се вълнува и че трябва да чуе всяка дума от писмото на баща си. Нора си пое дълбоко въздух и продължи.
Вземам перото, за да те обезпокоя с новини, едновременно стари и нови, понеже не знам какво си научила и колко време ще мине, преди да намеря отново време за писане. Тя ще настане скоро, малка моя… тази битка, от която всички се страхуваме, сега, когато Ней се присъедини към Бонапарт редом с останалите.
Чухме да се мълви, че мадам Дьо Стал, която често говореше за омразата си към Бонапарт, обещала да посвети литературния си талант на каузата на Франция, ако Бонапарт й платял двата милиона франка, за които тя твърди, че Франция ги дължала на баща и. Казват, че Бонапарт й отговорил, че не е толкова богат, та да откликне на молбата й.
Възхищавам се от хумора на този мъж, въпреки че ненавиждам перспективата, пред която ни поставя. Дори и при това положение чухме, че Бенджамин Констант — блестящият, амбициозен политик и приятел на мадам дьо Стал, е преминал на страната на Бонапарт.
В отговор на собствената си присъда, произнесена от Конгреса, той обявил извън закона Мормон, Ожеро и самия Талейран. Светът е обезпокоен, верността и приятелството се обръщат според посоката на вятъра.
Бонапарт обещава много на французите: свобода на словото, свободни избори… а колкото до нас, останалите, смята да сложи край на войната, да задоволи амбициите си само с Франция. Той обещава ли, обещава… Никой не му вярва, което ме довежда, малка моя, до тъжната ми прогноза.
Декретът от Виена слага край на мира и Бонапарт се подготвя за битка. Не му оставихме друг избор. Ако успее да спечели умовете и сърцата на французите, той трябва да има победата за себе си. Така, както ние трябва да го разгромим за последен път.
Докато пиша това, вече сме на път обратно към Брюксел. Ненавиждам дори самата мисъл за битката, но знам, че тя трябва да се осъществи, преди Бонапарт да е събрал още сили. И така, светът още веднъж се изправя пред прага на войната. Бонапарт се нуждае от битка, за да демонстрира силата си, ние се нуждаем от битка, за да спрем по-нататъшни кръвопролития. Така или иначе, мнозина ще загинат.
Яздя заедно с дука. Бригъл е винаги до мен, а „Грийн Касъл“ и семейството ми са винаги в мислите ми. Моли се за мене, малка Нора, моли се за Англия, моли се да не се провалим.
Очите на Нора Джейн се напълниха със сълзи, докато изричаше последните думи е разтреперани устни:
Приеми моите най-добри пожелания и моята любов сега и завинаги.
— Нора? Добре ли си?
Тя вдигна очи и видя, че Елизабет е застанала пред нея. Усмихна се едва, кимвайки с глава.
— Добре съм, Елизабет. Нищо няма да се случи на Робърт. Бог няма да го позволи. — Гласът й изневери и тя леко изхлипа. Ще бъдеш ли с него, Господи?