15 май 1815
„Гросвенър Скуеър“
Поздрави на всички!
Не е ли настъпило най-вълнуващото, най-прекрасното време! Стивън проклинаше и мърмореше недоволно, преди да се върне в Шотландия, заклеймявайки Лондон като мътна, кална канавка, но за мен той е земен рай. Утре заминавам за Брюксел, центъра на света, на цялата вселена. Всички заминават, абсолютно всички. Не се безпокойте за мене, тъй като ще пътувам с виконт Блакстоун и скъпата му съпруга, които обещаха да се грижат за мене. Имам толкова много и толкова прекрасни приятели.
Сигурно ще видя милия Робърт. Дали ще бъде в униформа как мислите? О: Родж, защо си толкова сакат, че да не можеш да отидеш на воина, а ти, Уилям, защо си толкова пиян, че да не можеш да усетиш вълнението на битката? Ще плача за вас и ще обясня на всички защо не сте в Брюксел с останалия свят. Написах чек до банката ти, Родж, която ще ми отпусне пари, понеже просто се нуждая от нова рокля. Графинята на Ричмънд ни обеща бал.
Всички приемете цялата ми любов, ти също, малка Нора Джейн, малка домакиньо. Много бързам.
— Невежа егоистична кучка — промърмори графът, като смачка писмото на жена си, а после взе ръката на Елизабет, докато Нора Джейн безшумно стана, за да излезе от гостната, твърдо решена да не плаче.
Уилям, който бе издържал на принудителната трезвеност не повече от две седмици, напусна стаята, за да напълни отново чашата си. Той си беше намерил друг източник на бренди, който дори решителната Елизабет, не успя да открие.
20 май 1815 Брюксел
Роджър, скъпи братко,
Това, което сме, което мечтаем да бъдем, зависи от, собствения ни дух и от собствената ни воля. В момента във всеки един момент, аз желая да съм в „Грийн, Касъл“ Но това е глупаво желание, егоистична мечта в такъв исторически момент, на кръстопътя на света, в какъвто се е превърнал Брюксел.
Градът е полудял. Пълен е с кикотещи се жени и с перове — позьори, като нито един от тях няма и най-слабата представа каква сеч ще настъпи. Дали наистина не е вярно неписаното правило, че висшето общество няма мозък?
Достатъчно с оплакванията! Ако потърсиш добре в писалището ми в библиотеката, ще откриеш ключа на едно малко чекмедже. В това чекмедже ще намериш завещанието ми, на което свидетели бяха Бригъл и Бабит, и което написах, преди да замина за Виена. Трябваше да се консултирам с теб и Уилям, но не исках да правя трагедии. Сега, докато се подготвям за битка, ще се притеснявам за едно нещо по-малко.
Моля те да следваш инструкциите ми, в случай, че не се завърна от Брюксел. Не показвай това писмо на Нора, понеже не искам да знае за мрачното ми настроение, докато чакам неизбежното. Треперя при мисълта, че мога да я изоставя сега, когато между нас има толкова неизказани неща. Вярвам, че бихме могли да имаме хубав живот, ако сме благословени с тази възможност. Много пъти ми се е искало да можем да изличим недоразуменията между нас и да започнем от самото начало, от деня, в който се срещнахме, без аз да правя глупави грешки, които да застават между нас. Бих могъл да я обичам, ако ми бъде дарено такова скъпоценно време. Моята малка любима…
Но стига тъжни приказки! Нека ти кажа какво става тук — нещо немного окуражаващо.
Бонапарт се задвижи, и то по-бързо, отколкото предполагахме. Докато ние събираме силите си тук, в Брюксел, той е тръгнал насреща ни, вместо да се окупира в Париж. Той няма търпение да победи, преди руснаците и австрийците да пристигнат в края на юли, ако не ни е погрешна информацията. Моля се на Бога да грешим и те да пристигнат по-рано. Блюхер е добър войник и твърд съюзник, но не е божествен, независимо от мнението на дамите. Никой от нас не е божествен. Нито един не е безсмъртен.
Смятам, че Хансбергер е добър човек и способен управител. В редките писма на Нора — мисля, че много от тях не стигат до мене — се казва, че всичко е наред с „Грийн Касъл“ и че ти и Уилям много й помагате. Моля те, Родж, пази Нора от баща ни, от онази харния Сюзън Темпъл, от нейното собствено добро сърце. Нуждаем се от тебе, Родж, всички ние. Разчитам на вас двамата с Уилям. Искам братята ми да са силни заради Нора, заради „Грийн Касъл“, заради себе си.
Моли се на Бога скоро да бъдем отново заедно.
Уилям върна писмото на графа и после се хвърли на един стол с разперени ръце и крака, с отпусната на гърдите брадичка.
— Е, това ни довърши! Като че ли скъпата ти жена не ни нарича непрекъснато страхливци! Иска ми се да взема пистолета, братко и да пръсна непотребния си мозък.