Графът придвижи инвалидния си стол напред и се настани точно пред по-малкия си брат.
— И ти ли си толкова наясно, колкото и аз, че сме като воденични камъни, увиснали на шията на Робърт? — попита тихо той, съзирайки болка в обикновено засмените му, макар и размътени, сини очи.
Уилям вдигна глава.
— Какво предлагаш?
— Ще ти кажа, Уилям — каза графът тържествено, като внимателно сгъна писмото. — Много ценя желанието на Нора Джейн да изглеждаме добри в очите на брат си. А ние изменяме на дълга си вече доста време. Предлагам, Уилям, да сключим споразумение. За всяка глътка, която не излееш в гърлото си, ще ти позволя да ми помогнеш за тези нещастни крака, като приложим предписаното от шарлатанина на Робърт, ако мога да си го спомня. Накратко, Уилям, крайно време е ние двамата да пораснем. Само се надявам да не е станало твърде късно.
7 юни 1815 Брюксел
Привет на скъпото ми семейство!
Вълнението трепти във въздуха! Брюксел пулсира в очакване на предстоящата битка, на великата отплата, когато с могъщата си, британска пета ще размажем в тинята онзи френски жабар. Боже, не звуча ли много яростно! Смятаме да отидем с карета и да наблюдаваме от хълмовете битката. Можете ли да си представите такава гледка!
Видях Робърт миналата вечер, но той само ме умори с въпросите си за „Грийн Касъл“, а тъй като зная малко, а и не ме интересува, той не се бави много. Съпругът ти изглежда чудесно, Нора Джейн, скъпа, и е великолепна гледка в униформа, а и на подиума за танци. Всички дами са възхитени от тъмния блясък в очите му! Надявам се, че си последвала съвета ми и си оставила косата си да порасне, тъй като къдрите са по-модни. За роклите ти няма да говорим, понеже ти направи голям напредък, като се освободи от архаичния стил, избран от глупавата ти баба. Робърт, както знаеш, е страстен почитател на женската фигура, но разбира се, ти нищо не можеш да направиш за тънката си снага.
Тъжно е да се спомене, но дукесата на Ричмънд е ограничила гостите си до по-малко от двеста, само най-отбрани, разбира се, така че на роклята ми ще се възхищават доста незначителен брой хора, а не както се надявах. Балът е определен за вечерта на петнадесети юни, така че, скъпи съпруже, когато ти четеш това писмо, аз вече ще съм танцувала със самият Железен дук! Такава слава за малката ти съпруга!
Но трябва да спирам да пиша. Днес сме на пикник в провинцията, една прекрасна интерлюдия сред потъналите в зеленина и цветя поля, които, ако се, вярва на мълвата, скоро ще се превърнат във вълнуваща сцена на най-великия триумф на дука на Ватерло! „Ла Бел — Алианс“! Какви странни имена! Блюхер също скоро пристига в града, този чудесен пияница! Трябва да скрием всички силни питиета, както постъпихме така безрезултатно със скъпия Уилям. Не е ли вълнуващо да се живее в такива чудесни времена?!
— Ето, прочети тези глупости и после ги унищожи.
Графът, който беше в слънчевата градина заедно с Елизабет, й подаде писмото.
Той седеше на стола си, а Елизабет — до него, върху постлано на земята одеяло. Двамата прекарваха чудесно времето си, като рисуваха с водни бои западната част на „Грийн Касъл“, докато Бабит не им донесе последната поща. Синът на Елизабет, Роби, отегчен от такова скучно занимание, бе изчезнал с един от градинарите, който търсеше някаква къртица, разровила цветните лехи.
— Докато четеш, любов моя — добави графът, — моля те, не забравяй, че се ожених за тази жена заради парите й. И го направих, след като разбрах, че си изгубена за мене. Не искам това да прозвучи като извинение, но е факт!
— Убедена бях, че рано или късно ще прехвърлиш част от вината върху мене, сърце мое — каза Елизабет, поклащайки глава. Но през това време бе прочела писмото, надраскано с неравния, отвратителен почерк на Беси, и веселието й изчезна.
— Скоро Беси ще се прибере у дома и спокойните дни ще останат зад гърба ни. Ще ми липсваш. Знам, че ще липсваш и на Роби, заедно с глупавите ти истории, които му разказваш. Мога само да се надявам, че и Робърт ще се върне скоро, за да се усмихне отново Нора Джейн. Толкова се тревожа за нея и за детето! А и мисис Темпъл се е възстановила след нараняването си, ми каза Нора, и ще пристигне след няколко дни. След като чух какво говори Уилям за нея, направо се страхувам да я срещна. Според брат ти единственото друго същество в историята, всявало в сърцата на хората такъв страх и ужас само с вестта за пристигането си, бил хунският вожд Атила. Защо не си е счупила и двата крака, когато е паднала от проклетата си карета!