Изобщо не беше гладен. Просто беше изморен, много изморен. Главата му жестоко пулсираше. Усети, че отново се спуска сивата мъгла и този път нямаше да й се противопоставя. Имаше време само за още един въпрос.
Той погледна пак жената. Двете й глави вече се бяха събрали в едно доста хубаво лице.
— Ти каза, че сме семейство. Ти съпруга ли си ми?
— Нора Джейн? Ела тук, сладурче, и седни. Не ме принуждавай да хвърлям проклетия бастун в краката ти. Избягваш ме дни наред, но настоявам веднага да се сложи край на тази глупост. Време е мъничко да си поговорим. За тази жена Франклин…
Нора Джейн пое въздух и се обърна, за да влезе решително в Червения салон. Там баба й бе заела твърди позиции, проснала се в цял ръст на кушетките. Беше облечена в обичайния си пурпурен цвят и в тази жега напомняше на Нора Джейн презряла слива, която ще се пръсне всеки момент.
— Какво за Елизабет, бабо Темпъл? — попита тя, като тромаво се настани в дървен стол с изправена облегалка. Отдавна се бе отказала да сяда върху меките столове и кушетки, тъй като не можеше да стане от тях без помощ. Беше й страшно, неудобно, най-вече заради това, че обикновено Уилям единствен се мотаеше наоколо и винаги беше зареден с шеги за нейна сметка. Този мъж действително беше станал по-забавен в трезво състояние, отколкото когато беше пиян.
— Какво за нея ли? — изсумтя, не, измуча като бик Сюзън Темпъл. — Тази жена се е установила в къщата, ето какво. И не ми казвай, че ти е приятелка, тъй като не съм вчерашна! Тя прави цуни-гуни с графа. Вози го на разходка, рисуват тези глупави картини в градината, хилят се в музикалната стая, позволява на сина си да тича като луд из цялата къща. Какво хитро същество! Бабит ми каза, че е в траур, но се съмнявам. Защо е заминала оттук преди десет години, след като си е имала съпруг и баща на детето? И защо си държат ръцете, макар той да е в инвалиден стол и да е много малко вероятно да свърши някоя лудория? Въпреки че, сигурна съм, има начини. Пазех те от тези неща, сладурче, но все пак думата „любовница“ говори ли ти нещо? Друго определение няма, Нора Джейн. Като господарка на тази къща, ти трябва да имаш грижата да й посочиш вратата, на нея й на кутрето й.
„Спокойно, Нора — говореше си наум Нора Джейн — Успокой се и, по дяволите, не плачи! Не бъди малка мишка! Родж се нуждае от помощта ти. Родж се нуждае от Елизабет. От тебе зависи да направиш каквото трябва. Ти си героиня, не го забравяй!“
— Не, бабо Темпъл. Няма да направя това.
Вече близо два месеца бабата на Нора Джейн бе заседнала в имението. Нора Джейн се стараеше да стиска зъби, когато старата й правеше изнервящи коментари относно липсата на достатъчно украшения във възстановения „Грийн Касъл“.
Нора Джейн си мълчеше не защото се страхуваше от баба си, а понеже не искаше да прави сцени, тъй като тази жена беше по свой собствен начин добра с нея.
Но на всяко нещо му идва краят! И най-после тя застана твърдо на позициите си.
Сюзън Темиъл се наведе напред от кушетката с присвити очи, а главата и, обвита в пурпурен тюрбан, се килна настрана.
— Какво каза. Нора Джейн? Не вярвам, че съм чула добре.
— Казах „не“, бабо Темпъл — отговори тихо Нора Джейн, след като прочисти свитото си гърло и продължи да върти ръце в някогашния си скут. Елизабет Франклин е винаги добре дошла в „Грийн Касъл“. Не мога да си представя как някой от нас би преживял през последните месеци, ако не бяха спокойствието й силният и характер.
— Хм. Змиите са безшумни, Нора Джейн. Не можеш да ги видиш докато не ти причинят беда. Какво ще стане, като се върне графинята? Ще се разхвърчи перушина. А маркизът? Какво ще направи Стивън? Той рано или късно ще се довлече тук да души около парите ми, ако преценките ми не ме лъжат. Какво ще каже той? Какво ще каже съпругът ти?
Нора Джейн огледа баба си преценяващо. Не беше толкова трудно да бъдеш смел, особено ако с храбростта си помагаш на другите. А може би щеше да помогне и на себе си.
— Всъщност, изобщо не ме интересува кой какво ще каже. И тъй като ние с тебе от доста време вече се гледаме, ако те потиска присъствието на мисис Франклин, можеш незабавно да отпътуваш към „Темпъл Манър“.
Темпъл рязко се облегна назад, като че ли бе получила неочакван шамар. И тогава, за голяма изненада на Нора Джейн, оголи зъбите си в широка усмивка.
— Добре, добре, добре. Личи си коя е господарката на имението. Чудесно се справи, сладурче! Разигра си много добре картите. А аз съм бита, без да успея да извадя нито един от козовете си. Може и да не си умна като мене, но да благодарим на Бога, че си взела нещо от духа ми. Това вече се проявява. Забелязах доста промени в тебе. Не мога да кажа, че ми хареса косата ти, но ти се справяш. Да, справяш се. И може би е време да си вървя по пътя.