— А Уилям?
Беси се изправи и застана до прозореца с гръб към Робърт.
— О скъпият Уилям! Помниш ли, че ти казах за пиенето му? Бедното момче! Той трябваше да се ожени за Нора Джейн, докато не се появи ти с прекрасния си план. Всичките тези пари сега са твои, изпяло твои. Въпреки това си мисля, че Уилям те обича, както и баща ти, когото си поставил в положението на пенсионер, като му отпускаш издръжка като на някой далечен роднина, а не като на маркиз. Но не се тревожи! Както ти качах Стивън има добри приятели, които му позволяват да им гостува, а Уилям и малката Нора изглежда са станали много близки.
— И аз съм постигнал всичко това, като съм си уредил женитбата с една месарска внучка, е едно мекушаво, едва излязло от класната стая дете, чието лице дори не си спомням? Според теб какво съм аз, Беси. Луд за пари, безсърдечно копеле или и двете?
Тя се обърна и му се усмихна, въпреки че лицето и остана в сянка и той не можа да прочете нищо в очите й.
— Но Робърт, защо ме караш да се червя. Повтарях ти и ти повтарям. Ти си моята истинска любов!
Книга втора
Реалност
Глава единадесета
Малкото парти се бе разположило под китката дървета до официалните градини. Графът и Елизабет, разпънали платна върху стативи, весело се състезаваха кой по-хубаво да скицира западната фасада на „Грийн Касъл“. Малкият Роби се боричкаше в тревата с Граулър, а Нора Джейн и Уилям седяха тихо върху одеяло, пийваха си лимонада и се стараеха да не говорят за продължителното, тревожно отсъствие на Робърт.
Дори Сюзън Темпъл, вече приет, макар и нелюбим член на семейството, присъстваше. Настанила се беше в един стол, който бе наредила да довлекат от гостната, с крака, поставени върху ниска табуретка, и мързеливо размахваше ветрилото си в юлската жега, след като на обед обилно се бе натъпкала с храна.
— Ах, един заслужен ден почивка за изтощеното от усилна работа семейство. Не мислиш ли, че изглеждаме изключително пасторално? — тихо каза Уилям на Нора, когато тя се размърда леко върху одеялото, правейки опити да се настани по-удобно. — „Селско семейство по време на неделен отдих“ — ето така го наричам. Или бих го нарекъл така, ако не ми се гадеше от проклетата лимонада.
Нора Джейн наведе глава към него усмихнато.
— Не го проваляй, Уилям. Въпреки че ми се струваше по-естествен с чаша в ръка, благодарна съм, че тя вече не стои там повече от дванадесет часа в денонощието.
Той въздъхна и пресуши остатъка от лимонадата.
— И аз съм благодарен всъщност — каза той, връщайки и усмивката. — Сега прекарвам дните си и си мисля колко по-полезен съм, като обикалям на кон полята, отколкото бях преди, потънал в нещастието си. Само едно нещо още ме учудва. Защо нито един от вас не ме застреля? Благодарих ли ти за тази дребна милост, малка Нора?
— Нали знаеш, че си го мислехме — засмя се тя, като наблюдаваше сините му очи, разширили се от престорена изненада. — Да те простреляме в краката, да те вържем за леглото, да те зазидаме в някоя стая — всичко, което можеше да те задържи на едно място достатъчно дълго, за да открием и унищожим останалото бренди в Англия. Но ти определено ни изненада с действията си. Церемонията, която се състоя в градините, беше много трогателна. Да изхвърлиш всички бутилки от тайника си в езерото с лилиите, след което да се закълнеш никога вече да не докосваш алкохол. Разбира се, боя се, че езерото никога няма да бъде същото.
— Нито жабите, предполагам — отвърна лорд Уилям, заел се да сплита венец от маргаритките, които Нора беше набрала. Чуваш ли ги да крякат под прозореца ти нощем? За първи път, откакто се помня, са настроени и не звучат фалшиво.
Нора Джейн потупа ръката му, почувствала, че ще се разплаче. Напоследък често подсмърчаше, независимо дали беше весела или тъжна. Може би сега причината беше в начина, по който Уилям изви устни в крива усмивка. Това я разстрои, напомняйки й за Робърт.
Но сигурно само така си мислеше. Изминаха толкова месеци, че тя започна да забравя чертите на Робърт, още една причина за разстройването й. Дали изобщо щеше да го познае, като си дойде у дома? Дали щеше да доживее да осъществи мечтите си, надеждите си за общото им бъдеще? Глупаво беше от нейна страна да накара всички да повярват, че тя и Робърт са щастливо оженени.