Когато бебето ритна с краче ребрата й, Нора Джейн разбра, че сега Робърт изглеждаше така, както в най-страшния й кошмар — почти непознат за нея. Човекът, за когото се бе омъжила. Мъжът, когото едва познаваше, преди да тръгне, за да се присъедини към Уелингтън. Мъжът, който я бе целувал, прегръщал и после я беше оставил. Без нито една дума за любов! Но не и без обещание за любов.
Помнеше ли той всичко това? Дали дългите месеци, които ги деляха, не го бяха накарали да обмисли кратковременната си женитба, да я намрази, да си спомни причината за нея и да сметне мигновеното щастие, което бяха изживели, за подаяние към човек, тръгнал на бой, а може би и на смърт? Дали той не се бе осланял прекалено много на едно поделено ядене, на една-единствена великолепна нощ, за да си създаде от тях представата за чудесен, фантастичен брак, който всъщност не съществуваше, който никога не можеше да се превърне в действителност.
Тя горещо желаеше това ново начало, но сега, когато беше тук, той не тичаше към нея с широко разтворени обятия. Не я викаше по име, не я наричаше „малката ми любимка“. Лицето му не беше усмихнато, а сурово, неразгадаемо, заплашително.
Тъмните му очи, обикновено така блестящи, толкова живи, изглеждаха празни и студени. Тя притисна устата си с ръце, почувствала, че всеки момент може да изпика от болка. Мили Боже, каква груба шега бе подвела глупавото й въображение и я бе накарала да вярва, че завръщането на Робърт ще донесе и на двамата щастие?
— Робърт, кучи сине, как можа да не ни пишеш? — закрещя лорд Уилям, като се добра до Робърт и взе да тупа здраво брат си по гърба.
— Беси? Мисля, че каза, че си писала на семейството — подхвърли Робърт, докато се здрависваше с Уилям безлично и хладно.
Семейството? Нора Джейн потрепери от този официален термин, от отчуждения тон. Нещо не беше наред. Нещо ужасно се беше случило!
— Направих го, Робърт, кълна се — отговори Беси, измъквайки от джоба си дантелена носна кърпичка и започна да си вее с нея. — Знаеш колко малко може да се разчита на пощата в тези дни, Уилям. И спри да дърпаш брат си! Не виждаш ли, че е бил ранен? Винаги си бил безотговорен. Аз се изтощих до краен предел да се грижа за скъпия Робърт през последните седмици. Коя е тази с Роджър? Да не сте му наели болногледачка? Честно ли е, Робърт, в този дом да си позволяват екстравагантности, докато аз съм принудена да мизерствам с няколко лири издръжка?
— О, я млъквай, Беси! — любезно я отряза Уилям, като дърпаше Робърт за ръката, повеждайки го към Нора Джейн. — Онова там е Елизабет, дето бяга, като че ли по петите й са хрътките на ада. Сигурно помниш Елизабет, скъпа снахичке, въпреки че май двете никога не сте се срещали. С присъствието си тук тя направи чудеса за стария Родж, въпреки че не съм изненадан, че хукна да бяга, вместо да чака благодарностите ти. Можеш да не обръщаш внимание на мисис Темпъл, Робърт. Тя ще си стои и без това там, докато се вкисне. Хайде, ела. Нора Джейн има изненада за тебе!
С крайчеца на очите си Нора Джейн наблюдаваше Елизабет и опъващия се Роби, които бързо вървяха към градинската порта. Искаше й се да й извика да се върне, но знаеше, че Елизабет е права да си отиде. Графът също наблюдаваше заминаването и с тъжно и някак си отнесено изражение, преди да се обърне отново към Робърт и на свой ред да го приветства.
— Да, благодаря, ъ-ъ, Роджър. — Робърт кимна в посока на по-големия си брат. Хубаво е да си бъдеш… у дома.
Нора Джейн и графът размениха озадачени погледи. Ръцете на Роджър така стиснаха колелата на стола, че кокалчетата му побеляха. Тъй като не можеше сам да се придвижва по меката трева, той бе принуден да остане на същото място, без брат му да направи дори една стъпка към него.
— А това, скъпи Робърт, е малката Нора Джейн — каза Беси миг по-късно, след като и двамата застанах, пред постланото одеяло. — Твоята съпруга. Тази — и се изхили, после продължи, — тази, която целуваше Уилям, когато се появихме. Бедното дете, все още продължава да държи на тази неравна прическа. Но не трябва да се тревожиш. Аз съм тук сега, за да помогна на малката си сестра.
— Той знае, че това е жена му, тъпачке! И не тя ме целуваше, аз я целувах! — изрева лорд Уилям зад гърба й. А Нора Джейн изглежда чудесно! Какво, по дяволите, става тук? Някой би си помислил, че сме непознати, представяни един на друг на градинско увеселение. Робърт, целуни жена си! И къде е Бабит? Ще то накараме да измъкне нещо от избите, за да празнуваме. Но не и за мене, Робърт. Това е друга изненада.