— Нора Джейн?
Нора Джейн вдигна поглед, след като Робърт произнесе името й по този странен, питащ начин, като че не беше напълно сигурен, че го е казал правилно.
— Робърт — каза тихо тя, усетила как една сълза се стича по бузата й. — Добре дошъл у дома.
И тогава от притеснение, смесено с облекчение, тя припадна.
— Нора Джейн? Нора Джейн! Хайде, сладурче, отвори тези очи. Хубаво е да покажеш колко деликатна жена си, но стига толкова! Чуваш ли ме? Отвори очи!
— Мисис Темпъл, смятам, че малко повече съчувствие и по-малко крясъци ще имат по-добър ефект. И за Бога, престанете да размахвате тези изгорели пера под носа й! — Като каза това, красивият рус мъж, за когото Робърт знаеше, че е по-малкият му брат, пристъпи пред обвитата в пурпур тежка дама и коленичи до дивана в гостната.
— Нора Джейн? — тихо попита той, взе ръката й и я притисна до бузата си. — Ни най-малко не те обвинявам, мила, тъй като това въобще не беше най-приятният шок, който някой от нас е изживявал, но мисля, че е време да се върнеш обратно при нас. Всичко ще се оправи, обещавам. Хайде сега, скъпо момиче, отвори тези хубави като на Граулър очи и ни дари с усмивка.
— Скъпата му, а? — прошепна Беси, която стоеше до Робърт в най-отдалечения ъгъл на стаята. — Колко вълнуващо, не мислиш ли?
Робърт не знаеше какво да мисли. Той усещаше, че не му е тука мястото. Чувстваше се гузен като иконом, заловен със среброто на семейството. По-голямата част от пътуването си от Брюксел той прекара в агонията на умственото затормозяване. Мразеше се за състоянието си, но хранеше надежди, че като види дома и семейството си паметта му ще се възвърне.
Не стана обаче така. Оказа се сред непознати, които го гледаха по различен начин: някои — с любов, други — с жалост, трети — с чувство на безсилие… И той не знаеше дали да мрази тях или себе си. Тогава жена му припадна. Бременната му жена. Господи, бременната му жена!
Лорд Уилям, а не Робърт, вдигна на ръце безчувствената Нора Джейн и я внесе в къщата. Робърт можеше само да стои там и да си мисли, че е поднесъл завръщането си вкъщи, но най-неподходящия начин, че не е успял дори да се престори, че познава тези хора, преди да намери подходящ момент да им каже, че всъщност не ги познава.
— Какво? — попита незаинтересувано накрая, като установи, че Беси говори отново.
— Както вече два пъти ти казах — натърти Беси раздразнено. — Уилям нарече Нора Джейн „скъпата му“. Не намираш ли това интригуващо? Никога не е бил нищо повече от лицемер, заради това и беше такъв жалък пияница. А ти забеляза ли деликатното положение на жена си, Робърт? Странно. Не бях чула нищо за бременност. Сигурно скоро ще роди бедната, като съдя по огромните й размери. Да видим, можем да преброим месеците…
Робърт бързо погледна към дивана, където лежеше жена му, свестила се вече и тихо хлипаща, а после се обърна и се втренчи в Беси.
— Не причини ли достатъчно неприятности за един следобед? Тези хора очевидно са разтревожени.
— Разтревожени? Защо? Какво изобщо имаш предвид?
— Имам предвид, Беси, че ти не си им писала за положението ми. Може и да съм изгубил паметта си, но съм сигурен, че подушвам лъжата от двадесет стъпки. Защо не ги предупреди, че завръщането ми няма да бъде това, което са очаквали? Това момиче можеше да пострада от шока.
— Това момиче — грубо отговори Беси, изкривявайки аристократичното си лице, — целуваше брат ти, когато я видяхме за първи път. Вероятно си забравил и това? Забравил ли си също, че брат ти Роджър те мрази за това, че си узурпирал позицията му тук, в „Грийн Касъл“, след като самият той отказа да поеме отговорността, и че баща ти по-скоро би живял от подаяния на чужди хора, отколкото да се подчини на усилията ти да го спасиш, и че Уилям — напълно непотребен пияница, в този момент се лигави над момичето, което се омъжи за тебе заради титлата ти? Лорд Робърт, ако досега не си разбрал, че аз съм единственият ти приятел тук, в „Грийн Касъл“, значи мозъкът ти е пострадал много повече, отколкото онзи смотан доктор в Брюксел ми каза.
— Все пак те всички изглеждаха щастливи от завръщането ми — Робърт наклони глава на една страна, все още наблюдавайки лорд Уилям, докато той се суетеше около Нора Джейн. — А тебе не те поздравиха, Беси.
Веднага след като тези думи излязоха от устата му, той съжали, тъй като Беси незабавно намери спасение в дантелената си кърпичка и заподсмърча тихо, придвижвайки се към един стол. Как можа да се държи толкова грубо с жената, която е обичал! Жената, която е обичал ли? Изобщо не си спомняше Беси. Не помнеше никого. Нищо. Беше непознат в непознат свят. Един самотен мъж, несигурен в нищо друго, освен в самотата си.