— Значи удар по главата ти е причинил това? Така поне каза Беси, когато се установихме в тази гостна, за да чакаме Нора Джейн да дойде на себе си. Звучи ми доста странно. Сигурен ли си, че не играете някаква игра, ти и тази празноглава жена?
Беси вдигна брадичка и, очевидно търсейки спасение от думите на мисис Темпъл, излезе от стаята. Робърт се разкъсваше между желанието си да й види гърба и мисълта, че тя бе единственият мост към семейството му, единственото познато лице.
Той се обърна и видя, че сега мисис Темпъл стоеше застрашително близо до него, поставила ръце на кръста си. Тя изглеждаше по-висока от повечето мъже. Приличаше му на прислужница, облечена в дрехите на господарката си, а не на богата жена. Като се изключат бижутата й. Жената беше окичила с тях врата, ушите, пръстите си.
— Не, мадам, няма никаква заблуда. Куршум е свършил тази работа, или поне така ми казаха. Момичето ще…, ще се оправи ли жена ми? Предполагам, ме деликатното й положение донякъде е причина за припадъка.
— А причината за деликатното положение на внучката ми е в теб, момчето ми, и не позволявай някой да ти внушава друго! — излая категорично мисис Темпъл. — Сега се размърдай и целуни жена си. Дори с размътен мозък би трябвало да знаеш кое е правилно, иначе нямаше да гледаш толкова виновно.
Той се загледа във възрастната жена, глупаво втренчен в лекия мустак над горната й устна.
— Нямам никаква представа какво би трябвало да й кажа — призна той, чувствайки се все по-неудобно, все повече изтощавайки се физически.
Сега разбра колко много от малкото си сила бе вложил в надеждата, че завръщането в „Грийн Касъл“ ще съживи спомените му и ще му осигури досег до едно определено време от живота му. Това бе нещото, за което би могъл да се хване, тъй като сърцето му боледуваше от чувството, че плува в чужди води, че е захвърлен сред непозната действителност. Никакви спомени. Никакви чувства. Никаква принадлежност. Към никого и нищо.
И най-лошото беше съпругата му, тази Нора Джейн, това малко, с големи очи същество, което го гледаше с такава надежда, с такъв страх, с такова неописуемо отчаяние. Беси му беше казала, че женитбата му с нея е била по сметка, съюз, осъществен поради икономически и социални нужди, изпълнени и от двете страни чрез размяната на брачни клетви.
Така му твърдеше Беси.
Но това дете, тази малка Нора Джейн, не го гледаше като купен съпруг. И ако не му бяха казали съвсем друго, той би си помислил, че момичето го обича.
Но ако обичаше него, защо тогава целуваше брат му Уилям? Уилям, който пръв я бе целунал. Робърт тръсна глава, за да прогони гласа, който току-що му беше нашепнал проклетите думи. Не беше възможно да знае това, нямаше памет. Не че го беше грижа, че жена му му беше непозната, както и всички тези хора. Той мажеше само да съжалява човека, бил някога Робърт Гиър. Лорд Робърт — рогоносец може би? Благодарение на собствения си брат?
Той направи две крачки към Нора Джейн и спря внезапно, тъй като графът изпречи стола си пред него.
— Не го прави, Робърт! Не още. Трябва да поговорим — каза тържествено Роджър Гиър, хвърляйки бърз поглед на Беси, която се бе върнала в гостната. — Сега! Мисис Темпъл, бихте ли ни извинили?
— О, вървете, щом трябва — изломоти мисис Темпъл, като въртеше един от двата пръстена, разположени на малкия пръст на лявата й ръка. Не предполагам, че още няколко минути биха били от значение. Но го върни обратно тук, чуваш ли? Дълбоките кесии могат да се връзват, но мотат и да се отвързват, помни. А аз изобщо не съм щастлива в този момент.
Графът кимна леко с глава.
— Благодаря ви, скъпа госпожо. Вие сте олицетворение на благородството. А сега, Робърт, изведи ме оттук и завий надясно. Отиваме в библиотеката.
— Но моята жена…
— Ако имаме късмет, няма да се случи непоправимото. Ако нямаме, ще ни бъде невъзможно да направим нещо, освен да причиним нови неприятности. Нора Джейн ще се чувства по-добре, ако стоиш настрани от нея, поне докато не обсъдим някои неща. Хайде, да вървим, преди Беси да си науми да ни придружи.
Тайно щастлив, че не му се наложи да застане лице в лице със съпругата си, Робърт хвана дръжките на инвалидния стол и изкара своя брат от гостната. Докато преминаваха през фоайето и по извития коридор, който водеше към централната част на къщата, Робърт се възхити от простата елегантност на „Грийн Касъл“, въпреки разочарованието, че нищо не му беше познато.
— Имението е красиво отбеляза той, докато графът го превеждаше през стаи, едната изцяло в червено, после през друга, по-голяма, докато накрая стигнаха до библиотеката, облицована с тъмен фурнир. — От дълго време ли е притежание на фамилията?