— Достатъчно дълго за нас, за да го сринем до основи. Такова беше, преди да се ожените с Нора Джейн — разсипано. Налей по нещо да пийнем, а?
Робърт се огледа, после установи местонахождението на масата за напитки, върху която бяха подредени гарафи от шлифован кристал. Той се намръщи. Нещо, свързано с масата, го притесняваше.
— Не мисля, че обичам алкохола — каза той и наля вино само в една чаша.
— Ха! Имаш предвид, че не ги харесваше да го виждаш в „Грийн Касъл“. Заради пиенето на Уилям ти нареди да заключват всичкия алкохол до времето за вечеря. Спомни ли си?
Робърт подаде чашата на брат си, после се дотътри до синия кожен диван, отпусна се уморено върху него и разтърка челото си.
— Точно така. Беси каза, че лорд Уилям пие.
— Лорд Уилям, както го нарече, пиеше. Но вече не пие, отчасти заради тебе, но най-вече заради Нора Джейн.
— Не разбирам. — Робърт усети моментно стягане на стомашните си мускули, реакция от думите на графа и ако можеше да се довери на своето чувство, заболя го от ревност. Но как би могъл да ревнува от лорд Уилям? Та той не изпитваше никакви чувства към жена си. Тя беше просто друг човек, с непознато за него лице, още една част от живота, който не можеше да си спомни.
Графът отпи от виното, после обхвана чашата с двете си ръце.
— Не съм изненадан и нямаше да бъда, дори и да не беше ранен в главата. Нора Джейн учуди всички ни. Мислехме, че си се оженил за малка мишка, но тя има подход, скрита сила и най-завладяващите обноски. Тя донесе щастие в моя свят, осмелявайки се да нахълта в бърлогата ми, да ме разтърси и да ме върне обратно към живота. Невъзможно е да си с нея, без да ти се прииска да я зарадваш с нещо, да я накараш да се усмихне. Ти срещна Сюзън Темпъл, Робърт. Дори и да не си я спомняш, трябва да си разбрал, че тя е властна жена. На Нора Джейн й трябваше време, за да почне да диша, след като пое ролята си на господарка на „Грийн Касъл“, но доброто й сърце и бодрият й дух спечелиха и завладяха всички ни.
— Най-вече лорд Уилям? — попита Робърт, а лявото му слепоочие запулсира.
— Включително и Уилям. Има разлика. Двамата заедно са като деца и Елизабет и аз насърчавахме тяхното приятелство, докато те нямаше. Те бяха добри един към друг. Нищо повече.
— Елизабет? — повтори Робърт, като стана и закрачи из непознатата стая. Той спря пред тежкото, цялото в дърворезба писалище, по-скоро усетил, че е седял там много пъти. В съзнанието му изникнаха листове, много изписани листове. Листове. И проблеми. Внезапно, без предупреждение, той усети тежестта на целия свят да пада върху плещите му. Отговорностите на този свят почти го накараха да се свлече на колене, а в същото време му се прииска да бяга, за да спасява живота си, свободата си. Но защо се чувстваше така? Защо?
— Да, Елизабет. Моя много добра приятелка. Единствената жена, която съм обичал. Виж, Робърт, знам, че ти дойде много днес, да се видиш с всички ни като че ли за първи път, напредналата бременност на Нора Джейн, мисис Темпъл, всичко останало. Вероятно трябваше да отложа това за друг път, но съм длъжен да попитам. Какво ти е казала Беси за нас?
Робърт се обърна към брат си, като се облегна на писалището, а ръцете му погалиха топлото дърво.
— Тя ми каза кои сте вие — произнесе той предпазливо. — Кой съм аз. „Ти си моята истинска любов.“ Чуваше думите на Беси в главата си и знаеше, че трябва да ги остави там. Това не беше нещо, което някой казва на брат си, особено когато този брат беше сакат, осъден завинаги да седи в инвалиден стол, неспособен да бъде съпруг. Дори когато този брат току-що бе признал любовта си към друга жена. — Това е всичко. Докторът каза да не насилваме нещата. Натрупването на прекалено много факти би могло да причини мозъчна треска. Мисля, че това каза. Той не е убеден, че паметта ми ще се възвърне.
— Жалко, Робърт. Исках да ти разкажа всичко. Беси никога не е изричала и една истина през живота си. Тя вижда нещата и ги предава само както й е изгодно. Сега видях някакъв блясък в обикновено празните й очи, който не ми харесва, въпреки че не й стига акъл за някакъв вид интрига. Но тя сигурно има някакъв мотив. Ще помисля върху това. Очевидно по-продължителният разговор ще трябва да почака, докато се възстановиш физически, а засега ще трябва да се справим с разкритията на Беси. Не ти ли е казала, че ние двамата се мразим един друг?
Робърт взе една стъклена тежест за листове във формата на пегас и я постави върху дланта си.
— А така ли е? — попита той, като гледаше право в ясните сини очи на графа. И двамата му братя имаха сини очи и светла коса. Трудно беше да се повярва, че той, толкова мургав, им е роднина. — Наистина ли се мразим?