— Не, не са, но са постъпки на джентълмен — уточни Нора Джейн. — Никога не съм твърдяла, че Робърт е бил жесток или безчувствен. Казах само, че не ме е обичал. Той просто се опитваше да постигне най-доброто в ситуация, която не можеше да промени. Но сега, сега може да я промени. Може дори да ме е забравил нарочно. Бог е свидетел, че на този свят той притежаваше предимно дългове и ипотеки, направени от бясно препускащото му в живота семейство. Носеше на гърба си грижата за „Грийн Касъл“, желанието си да го спаси. И освен това трябваше да се научи да се оправя с наивната, неприета от висшето общество месарска внучка, която му бе натрапена. Защо ще иска да си спомни нещо от това? Кой би очаквал от него да остане женен за жена, която не може да си спомни?
— Хм! Никога не съм чувала за подобна глупост. Този мъж е бръкнал може би в най-дълбоката кесия на цяла Англия. Трябва да е полудял, за да иска да забрави този факт!
Нора Джейн и Елизабет едва ли не подскочиха при звука от мощния глас на Сюзън Темпъл. Тя се придвижваше към тях с целия си огромен ръст, а думите й още отекваха под широкия купол.
— Бабо? — Нора Джейн видя, че след като цяла седмица се беше движила сама, сега баба й отново беше взела бастуна, знак, че тя също бе разстроена от вчерашната случка. — Не знаех, че си станала и се навърташ наоколо. — „Или пък подслушваш“, заключи тя наум.
— Станала съм, тук съм и премислих нещата хиляди пъти, сладурче — произнесе мисис Темпъл, като отпусна туловището си върху току-що освободения от Елизабет стол. — Знаеш, че хвърлих доста пари по побъркания ти съпруг. Сега чуй как виждам аз нещата. Даваме му седмица или две — о, добре, месец, сърцето ми не е от камък — и тогава ще накараме Стивън да го заключи на някое място, при други лунатици. За пари Стивън ще направи всичко, което му кажа.
— Робърт не е луд! — Нора Джейн се дръпна от задържащите я ръце на Елизабет и стана. — Той е бил ранен в главата и от това е загубил паметта си. Нищо повече!
— Нищо повече ли? Дявол да го вземе, сладурче, та това не е ли достатъчно? Така го казваш, като че ли си е изкълчил глезена. Не беше ли ти тази, която чух да хленчи, като влязох тук? — Мисис Темпъл яростно разтърси глава. — Това е бизнес, малко момиче, и мой район на действие, не твой. Той все още може да стане граф, щом Родж хвърли топа. И не ме гледайте така, мисис Франклин! Цяло чудо е, че графът още не е под земята, тъй като се разкъсва между вас и празноглавата си жена. Ние, англичаните, не сме толкова глупави, да отнемаме титлите на хората, понеже имало бръмбари в главите им. Но Робърт никога няма да успее да заеме положението на баща си. Това ще остане за твоя син, сладурче. През това време искам съпругът ти да бъде заключен някъде, където няма да причини зло никому.
— Махай се! — хладно заповяда Нора Джейн, въпреки че цялата трепереше и се страхуваше да не падне. — Махай се от тази стая, махай се от тази къща, махай се от живота ни!
— Шшт, скъпа, ще навредиш на бебето — предупреди я Елизабет и прегърна през кръста Нора Джейн. — Мисис Темпъл, вие сте жена, която очевидно обича внучката си и наистина сте убедена, че действате в неин интерес. Предлагам обаче да направите това, което тя казва, в противен случай аз няма да бъда отговорна за последствията. Тези последствия, ако се чудите какви са, имат много общо с жестокия побой, който ще ви нанеса със собствения ви бастун. Също като вас аз нямам претенции да съм лейди и не съм мекушава, а и това, което е в главата ми, то е и на езика ми. Да смятам ли, че съм била разбрана?
Без да обръща внимание на Елизабет, мисис Темпъл използва бастуна, за да се изправи в целия си ръст. Нора Джейн не можеше да погледне към нея.
— Сладурче, чуй ме. Сега се налага да мислим с главите си, а не със сърцата си. Не съм те отгледала, за да бъдеш романтична безделничка. Ти си практична душа. Има законни положения, които трябва да бъдат разгледани сега, да бъдат съставени документи, да се уредят срещи…
— Бастунът, мисис Темпъл — напомни Елизабет и пристъпи крачка напред. — По-ниска съм от вас, признавам, но по-млада и по-силна и не отправям само заплахи. Бъдете сигурна, че внучката ви ще бъде в добри ръце, докато дишам. А сега си вървете, моля ви.
След като баба и излезе от стаята, Нора Джейн се хвърли отново на кушетката и се разплака. Елизабет беше до нея, а на Нора й се искаше да беше силна като приятелката си, да бъде повече героиня, отколкото домакиня. Искаше и се да действа, а не само да мечтае, да може да размаха вълшебна пръчица и да направи Робърт отново здрав.
— А това е дървото, от което паднах, когато ти ме гонеше и се кълнеше, че ще ме изкормиш, ако пак яхна коня ти, без да питам. Каза, че съм имал късмет, щом не съм си счупил врата, като съм препускал върху този буен жребец. Накрая обаче паднах и си счупих ръката. Татко наби и двама ни с бастуна си много яко, доколкото си спомням, после цапардоса и Родж няколко пъти, казвайки му, че е трябвало да направи нещо, за да осуети станалото. Не си ли спомняш?