Робърт вдигна ръка към превръзката, която още покриваше раната му.
— Предпочитам да не рискувам, Уилям — каза той усмихнато, започнал да харесва брат си. — Докторът твърдеше, че може и никога да не си спомня. Много ми се иска да му докажа, че греши. Не съм все още толкова отчаян, че да се подложа на второ нараняване. Съжалявам.
Уилям махна опрощаващо с ръка.
— Не се безпокой. Отказах се да решавам проблемите на другите и да обвинявам себе си за тях. Стигнахме и до това. Ако си спомняш, едва не влудих нещастния Родж, докато се мъчех да го стресна, за да се вдигне от този проклет стол. Но днес… Хубаво, ще оставим това засега, понеже си е история на Родж, а не моя. Измори ли се. Или искаш да продължим малкото си пътешествие?
— Всъщност, Уилям, бих искал да видя жена си — отговори Робърт. Той бе сигурен, че е отлагал тази травмираща среща повече от необходимото, особено като имаше предвид катастрофалния ефект, който оката върху нея самото му появяване. — Дали знаеш къде се намира по това време на деня?
— Свикнал съм да предполагам много неща, Робърт, но сега не можеш да си спомниш това, нали? — Лорд Уилям се изправи, поставил пръст на устата си и погледна стенния часовник. — Да видим. Нора Джейн е много последователна в спазването на навиците си. Тъй като едва минава два часът, тя сигурно още работи върху последния си проект. Точно така. Ще я намериш в параклиса. Запомни ли къде се намира? Показах ти го, докато обикаляхме около къщата. Такава разходка не съм правил от седмици, без кон под себе си.
— Ще го намеря — отговори Робърт, тръгнал вече да излиза от гостната. — Благодаря, Уилям. Оценявам помощта ти.
— Не мисли за това, братко — отвърна Уилям като отново му посочи правилната посока. — Бъди добър с нея. Имаш дяволски късмет, Робърт — добави той и го потупа по рамото, а очите му изведнъж станаха тъжни. — Жалко, че не си спомняш защо.
Думите на Уилям още звучаха в ушите на Робърт, докато няколко пъти правеше погрешни завои. Най-накрая намери пътя и пое по виещия се коридор към параклиса. Беше ли жена му божественото създание, чиито портрет бяха нарисували братята му? Тя наистина приличаше на ангел. Но как можеше да си обясни защо целуваше брат му, когато я видя за първи път? Как можеше да обясни думите на Беси, че тя и той били любовници от години? Графът пък не се интересуваше от съпругата си и дори публично беше свързан с друга жена. На кого можеше да вярва? На двамата мъже, които току-що беше срещнал, или на жената, която се бе превърнала в единствената му памет през изминалите няколко седмици?
Той се спря и изчака няколко прислужници, които се изнизаха от параклиса, понесли в ръце ведра с мръсна вода. Като го видяха, те се ухилиха, поклониха се несръчно и избягаха. Не можеше да ги вини. Той и странното му поведение вероятно бяха станали най-голямата атракция за „Грийн Касъл“. Поемайки дълбоко въздух, Робърт влезе в малкия вестибюл. Там се спря, за да привикнат очите му към сумрака, който се разпръскваше единствено от слабите призми светлина, процежда ща се през цветните стъкла на прозорците. И тогава я видя.
Тя стоеше с гръб към него върху високия олтар, почти момиче, с огромна престилка, вързана под гърдите й и с бяла кърпа на главата. До нея, на пода имаше ведро. Тя се навеждаше напред и усилено търкаше интересната дърворезба около олтара. Той виждаше елегантните й добре оформени глезени, докато тя се протягаше, за да стигне до мраморния олтар, с единия крак прегънат в коляното, за да се подпира и пази равновесие.
— Трябва ли да правиш това? — попита той след малко, приближил се тихо и знаейки, че трябва да оповести присъствието си по някакъв начин. — Имам предвид, че току-що видях три момичета да излизат от тук. Защо те не почистят олтара?
Тя се обърна толкова бързо, че той трябваше да се хвърли напред, за да я улови, преди да е паднала. Допирът на малките й елегантни рамене до дланите му го трогна до сълзи. Почти толкова трогателно беше отново да види издутия й корем под престилката, знака на напредналата бременност, причина, за която беше той. Трогателни бяха и големите й кафяви очи, които стреснато го погледнаха, преди бързо да се сведат надолу.