— Рейчъл и останалите знаят какво да правят — обясни тя накрая с тих глас, — но те винаги пропускат по нещо. Баба Темпъл винаги е казвала, че добрата господарка никога не трябва да се бои от малко работа, за да може да очаква и слугите и да работят добре. Но май си прав, Робърт. Трябваше да ги извикам обратно. Как, как се чувстваш днес? Изглеждаш много добре.
— За човек, който се събужда всяка сутрин, без да знае кой е, аз съм съвсем здрав физически — отговори той, като вдигна изпуснатия от нея парцал и го хвърли във ведрото. Най-после тази сутрин научих къде съм. У дома. — Той погледна към сведената глава на Нора Джейн, чудейки се дали и тя усеща напрежението между тях. Напрежение, причинено от наличието на дете, което заедно са създали. Напрежение, което се дължеше и на факта, че единият от тях дори не си спомняше нощта на зачеването. — Радваш ли се, че съм си отново вкъщи, Нора Джейн?
— Нора — поправи го нежно тя, вдигайки изразителните си очи, като че се извиняваше, че му казва нещо, което той би трябвало да знае. — Ти, ти се беше съгласил да ме наричаш Нора. Да, Робърт — довърши тя с официалните думи на послушно дете, научило урока си, — наистина съм щастлива, че си дойде у дома.
Робърт се усмихна. Нещо, което бе заседнало в гърдите му, бавно се отпусна и за първи път от дълго време той се почувства почти човек.
— Благодаря ти, Нора. — Той огледа параклиса и се намръщи при вида на окачената на задната стена вълча глава. — Това надали е най-веселото място в „Грийн Касъл“.
Нора Джейн направи две малки стъпки и седна на първата пейка.
— Тук се венчахме — каза простичко тя и скръсти ръце върху порасналия си корем. След миг, точно когато той се канеше да се извини за глупостта си, тя се усмихна и добави: — И ти си прав. Не е много весело. Но покривът вече не предоставя на богомолците откритата гледка на небето, което все пак е нещо.
Той седна до нея на стабилната дървена пейка. И двамата гледаха олтара, като че ли свещеникът беше там и се готвеше да проведе службата си, а напрежението помежду им придоби почти видими очертания.
— Хубава ли беше церемонията?
— Нашата венчавка ли? — Тя поклати отрицателно глава. — Всяваше ужас. Почти се радвам, че не си я спомняш. Бях облечена в роклята на баба Темпъл, която вонеше на камфор и носех нейния воал, който беше два пъти по-дълъг от мен самата. Още се питам защо ти, след като ме видя, не избяга с крясъци от имението. Това със сигурност щеше да те спаси да не се пожертваш, когато се ожениш за едно толкова старомодно облечено същество.
— Не е било жертва обаче. Оженил съм се заради парите на баба ти, или поне така подразбрах. Това не ме накара да се възхитя на човека, който съм бил.
Тя помръдна върху пейката и постави малката си ръка върху неговата.
— О, Робърт! — възкликна тя пламенно, вдигайки поглед към него. — Дори не си помисляй такива неща. Ти си най-добрият сред мъжете, мил, грижовен и безкрайно щедър, забележително милостив и неегоистичен. Но баба Темпъл е умна, стабилна жена на сделките, която винаги получава това, което иска. Тя искаше тебе и не ти остави никаква възможност за избор, понеже беше разбрала колко много обичаш семейството си и „Грийн Касъл“. Ти знаеш вече, че тя те направи много богат. Достатъчно богат, за да възстановиш „Грийн Касъл“, достатъчно богат, за да помогнеш на семейството си да живее така, както му се полага.
— Ако се опитваш да ме успокоиш, Нора, предлагам да намериш друга тема. Нито един почтен мъж, нито един мъж със съвест не би се оженил заради пари. Може и да не знам кой съм, но знам какво означава да бъдеш джентълмен.
Тя помълча известно време, поставила отново ръце в скута си.
— Ти ме направи щастлива — промълви накрая с толкова тих глас, че той трябваше да се наведе, за да я чуе. Тя се обърна пак към него и той видя сълзи в очите й. В големите й кафяви очи. В наранените й доверчиви очи. В най-изразителните очи, кои го някога бе виждал. — За тебе това нищо ли не означава, Робърт?
Той отпусна глава в ръцете си.
— Не знам, Нора — призна той, мразейки се, че й причинява болка, но неспособен да започне новия си живот с лъжа. — Предполагам, че означава. Да, разбира се, че е така. Означава, че не съм абсолютно чудовище, така ли е?
Той й хвърли поглед с крайчеца на очите си и остана доволен, като видя усмивката й.
— И ние скоро ще имаме бебе — добави той тихо прекланяйки се пред това чудо. — Това също означава нещо. Нов живот. Ново начало.
— Ти… ти говореше за ново начало между нас, след като се върнеш вкъщи.