— Така ли? — Робърт отново се почувства неудобно. Натрапчивата мисъл, че по някакъв начин е наранил това крехко създание, смрази кръвта му. — С какво съм сгрешил в женитбата ни, за да говоря за ново начало?
— С нищо! — възкликна тя и той беше убеден, че лъже. „Никога не е могла да лъже“. Той премига, чул този глас в главата си, който му казваше нещо за тази жена, която не познаваше, не можеше да си спомни да я е познавал или обичал. Но сигурно е имал чувства към нея. Един мъж би трябвало да е слепец, за да не разпознае добротата и, чистотата й, невинната й съблазнителност, дори и в напреднала бременност.
Съблазнителна ли? Та тя беше почти болезнено бременна. Как можа да я сметне за прелъстителна. Дори с престилката, с кърпата, вързана около главата й с изцапаните си тук-там бузи, тя беше най-сърцераздирателното красивото създание, което някога бе виждал. Толкова малка. Така крехка. С огромни очи и съвършено изваяна линия на челюстта, с невероятно дълга, вълнуващо елегантна шия. С пълни, подканящи устни и нежно заоблена гръд.
Беше ли се оженил за пари? Беше ли допуснал това хубаво, невинно момиче да стане жертва на алчността, на копнежа на една стара жена за престиж в обществото и на собственото му желание за състояние? Беше му трудно да приеме тази истина, но трябваше да я приеме. А ако после допълнително е наранил жената, за която се беше оженил? Това беше непростимо!
Той взе ръцете й в своите, нетърпелив да чуе повече.
— Кажи ми, Нора — помоли с прегракнал от желание за истината глас, прегракнал от страха от тази истина. — Какво е това, което съм сторил и не искам да си спомня? Има ли нещо общо с Беси?
— С Беси ли? — тя опита да освободи ръцете си, но той не й позволи. — Не разбирам какво общо има Беси с тези неща?
— Не знам — бързо излъга той, отказвайки да й съобщи това, което можеше да се окаже невярно и само да й причини нови неприятности. Трябваше да говори пак с Беси и да изтръгне истината от нея, с юмруци, ако се наложеше. Той просто не можеше да повярва, че е бил такъв мръсник, та да има любовна връзка със съпругата на сакатия си брат. — Подозирам, че никой в „Грийн Касъл“ не обича особено Беси. Дори Роджър. Най-вече Роджър.
— Беси е… — Тя се поколеба, въздишайки, после продължи. — О, Боже. Не съм си и помисляла, че ще бъде толкова трудно да ти припомня всичко, което си забравил. В крайна сметка повечето от това, което казвам, е само мое лично мнение, което може и да не е правил, но Беси… струва ми се, се прицелва много добре. Това, което прави, винаги е в нейна полза.
Устата на Робърт се повдигна във весела, извита на една страна усмивка.
— Много дипломатично казано, Нора. Напълно те разбрах. В Брюксел тя не беше много грижовна, нито изпълнена със съчувствие болногледачка. Постоянно ми натякваше, че моят прислужник Бригъл се „остави да го убият“, за да не се погрижи за мене, и за да не може тя да се върне в Лондон. В началото, доколкото си спомням, тя не възнамеряваше да ме придружи до „Грийн Касъл“. Едва когато… — той се поколеба, установил точно кога отношението на Беси към него се промени и почти заприлича на любов. Това се случи в същия ден, когато докторът ги информира, че паметта на Робърт може никога да не се възвърне.
Той тръсна глава.
— Стига с тази Беси. Сега съм си у дома, у дома със съпругата си, с братята си. Трябва да мисля за бъдещето. Нашето бъдеше. Наше и на детето ни.
— Благодаря ти, Робърт. Толкова се надявах през изминалите месеци и тогава… О, божичко, виж ме — от устата и се изсипа бърз поток от думи — седя си тука и се шляя. Оставила съм Рейчъл и останалите сами да си изпълняват задълженията, което е равносилно да им кажеш да не вършат нищо. Трябва да вървя!
Удоволствие беше да наблюдава изчервяването на Нора Джейн, докато й помагаше да се изправи на крака. Робърт се радваше на внезапно обнадежденият й вид, но си мислеше, че може би й обеща повече, отколкото би могъл да й даде. Той не познаваше тази жена, макар тя да знаеше всичко за него, и не беше влюбен в нея. Можеше и никога да не се влюби.
Трябваше да я опознае, да научи всичко за нея, да забрави женитбата им по сметка и да се концентрира върху това да я направи щастлива. Дължеше й го. Вече беше твърдо убеден, че трябва да даде на таза жена нещо, което нямаше нищо общо с парите, донесла в „Грийн Касъл“. Това още не се беше утвърдило в съзнанието му, но неговите братя му бяха дачи ясно да разбере, че Нора е от голямо значение за всички тях и за щастието им, че нейното появяване в живота им беше променило всички за добро. Братята му въобще не приличаха на заядливите пияни мъже, които Беси бе описала.